В началото на второто десетилетие на 21-ви век Божидар Димитров, директор на Националния Исторически музей и националист в хубавия смисъл на думата, близък до управляващите по това време, започва възстановяването на така наречената Голяма базилика в Плиска, един от най-големите християнски храмове в България, изграден върху основата на езически прабългарски капища. Това действие бързо се превръща в общонационален порив. Железниците предлагат да бъдат разрушени гарите по линията Русе-Варна, в които са вложени оригиналните камъни от Плиска. И тези свещени камъни да се използват за строежа на базиликата. Даряват се хиляди левове за делото. Българите започват масово да посещават Плиска, да се венчават и да кръщават там децата си в християнска вяра. През 2014-та година посетителите се увеличават повече от 10 пъти – от 20 хиляди на 250 хиляди души за година. Върхът на това всебългарско движение се достига, когато Свещеният кладенец на българите, който се намира в Базиликата, е почистен и от него отново бликва вода. Мало и голямо се стича в Плиска, за да се докосне до водата, която се смята за свята и лековита. Но на всичко това се слага край през лятото на 2015-а година, когато РЗИ Шумен обявява, че във водата на Свещения кладенец са открити две бактерии - Ентерококи и Клостридиум перфрингенс. Или с други думи това означава, извинете, че в кладенеца има лайна. Лайна. Във всяка нормална държава първо биха повторили изследванията, за да се уверят, че са верни и после биха изследвали откъде се е появило това замърсяване. Но не и в нашата. Това, което ние направихме, беше да забраним да се използва водата от кладенеца за битови цели. Немедлено! Армия от тролове, заедно с всички медии се надигнаха като във военно време и буквално се задъхваха от жлъч и подигравка за простотията на „Ганьо”, който бил такъв и онакъв. Безсилно е перото да опише всичките гнусотии и подигравки, изписали се относно „лайняната” вода на Плиска. Божидар Димитров беше пенсиониран и скоро след това много удобно умря. Според официалната версия „вероятно” /?!?/ от белодробна емболия. Едно състояние, което може да се предизвика по много различни начини. Но днес няма как да установим истината за смъртта на Димитров, защото тялото му е кремирано. И нищо от него не е останало. Но Плиска още я има, хора! Идете там, където вече никой не ходи. Идете и вижте как е поруган Свещеният кладенец, покрит с найлони и нахвърляни летви, а отгоре - тлъсти надписи, според които се забранява водата му да се използва за каквото и да е. За каквито и да е цели. Забранява се! Въпреки че, ако застанете до Кладенеца, докъдето ви стига погледа, няма никакви хора. Едно голо поле. Което значи, че ги няма и тези фантастични лайна, които уж са го замърсили. Идете и се уверете сами. Потърсете тези лайна. Няма да ги намерите. Няма да намерите и причината, поради която възстановяването на Голямата Базилика е спряло. Завинаги. Търкалят се само разни железа. И всичко е безвидно и пусто. Никой вече не се кръщава там. Никой не се венчава. Свърши се. Стига. Доволни са някои, че Плиска отново е поругана. Но дали са българи? Кой ги знае какви са... Приключихме. Божидар Димитров е мъртъв и изгорял. А един друг историк, Рашо Рашев, който цял живот се занимаваше с Плиска и Свещения кладенец, също изгоря. Но жив, във влак. Като старозаветен агнец. Съвсем случайно, разбира се. Не беше толкова отдавна, спомняте си този пожар. Един обикновен инцидент. А вие, вие, братя мои, ако се осмелите да отидете до Плиска, пазете се. Пазете се от българщината. Пазете се от Кладенеца. Пазете се от лайняната му вода. И се пазете да не изгорите...