Открай време си мечтая "да излетя" от родното гнездо и да се връщам за по едната събота и неделя. Да се видя с нашите, да си наготвя за новата седмица, да обиколя града, защото така ми е липсвал... да се срещна с приятелите от "основното училище", да напълним кварталното кафене и да си споделим кой какво е преживял... Всеки има какво да разкаже, тъй като не всички сме в София. Но пък затова всички сме студенти! Не сме от онези разхайтени, които дори не успяват матурите да си вземат или приключват с образованието си след абитуриентския бал. Без желание за всякакво развитие по-нататък.
А нас ни приеха... и сега мисля, че ми предстоят най-хубавите години в живота - студентските. Досега все ми казваха: "Наслаждавай се на ученическите години, защото те са най-сладки", сега ми казват: "Предстоят ти най-хубавите години от живота - студентските". Не се намира обаче кой да ми каже: "Все още си млада, младостта е най-прекрасното от живота, затова й се наслаждавай докрай". Колко благо само звучат ...