Съвременният човек трябва да търси топлотата







„Аз гледам към света,

в който слънцето грее,

в който звездите блестят,

в който камъните отлежават.

Растенията живи там растат,

а животните чувстващи там

живеят в света, в който

човекът одушевен

на Духа жилище преодоставя.

Аз гледам към душата,

която вътре в мен живее.

Божественият дух - той

тъче в слънчевата

и душевната светлина,

в просторите вселенски

там навън, вътре в дълбините

на душата- към теб, о, Дух Божествен,

желая аз умоляващо да се обърна.

Та сила и благословия,

за да се уча и работя

в съкровеността ми да растат.“



С ритмична част и сутрешни мисли започва урока на Кристине Глезер в лечебно-педагогическото училище в Мюнхен. Участниците в семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия, (който се проведе за седми път в Елена от 31.03. до 5.04.09) всеки ден, хванати за ръка си пожелаваха „добро утро“ и започваха да „пускат мишката“ ту наляво, ту надясно в кръга. В ролята на „учениците на Кристине“ те с евритмични движения се убеждаваха, че „Светът е красив. Красив е светът.“ А дървените пръчки отмерваха африканския ритъм на „Чили го-го-го, чили пай-ве“.

„Защо е необходимо детето да се приучва към действие (рисуване, ритмични игри, музициране, театър...), а не просто да наизустява готови истини и знания - полуфабрикат?“

Този вечен въпрос зададе Едит Моор, организаторката на семинара, която всяка сутрин отбелязваше началото на деня с мелодия на алт-флейта. Вече в ролята на лектор тя убедително заяви, че „Дете, което не играе, е болно.“ Телевизията и интернет предлагат на малчуганите впечатления, които не могат да преработят. А за да се развива правилно, детето има нужда от експеримент и откривателство. Във Валдорфските учреждения учителите не играят заедно с децата, а вършат някаква работа. Защо е необходимо това? Защото децата копират поведението на възрастните. (Често у дома ни се случва да се борим с навика „Дали да притопля нещо от хладилника или да си сготвя?“). Така от нас подрастващите получават доверието и увереността, че могат да направят нещо сами.

Интерес за участниците представляваше техниката на „Детско обсъждане“ или по немски образец така наречената „конференция“. За целта бе достатъчна само една рисунка на изследваното дете Надежда (изображение на човек, дърво, къща) и за около 60-75 минути всички специалисти от екипа за педагогическо оценяване изказваха мнения и констатации, които съвпаднаха учудващо с реалната биография на момиченцето.

Антропософският художник Фредерик Щьокли неизменно ни повтаряше, че „Съвременният човек трябва да търси топлотата!“ Той сподели с много носталгия: „Имах щастието да се запозная с художничката Лиан Колоу в Холандия в един старчески дом. Тя бе тежко чуваща и много трудно можехме да разговаряме с нея. Изнесе ни лекция на английски език. Бе много крехка, почти прозрачна. Докато говореше, ние забравихме, че това е една възрастна жена. На сбогуване тя ни каза: „Аз съм стара“. Пожелавам ви повече топлина. Съвременният човек е безнадеждно настинал. Има прекалено много прозорци. В антропософската живопис има трагика. Как се учат децата да рисуват? В педагогиката имаме въодушевлението на зеленото.

Тогава послушните учители взимат жълто за небето. Това е едно луциферично изкушение. Трябва да опознаем отново зеленото. Зеленият цвят е една сила, идваща от вечността. Но този цвят не е съставен от сместа на жълто и синьо, а е напълно автентичен. Това зелено се появява на небето като светлинно растение и все още не е растение. Това е веридианово зелено и срещу него е маджентата - полунощ. А после идва цвета на земната почва. Отношението към хумуса е много важно. Чрез живото в почвата етерът оживява. Така стигаме до „желязото на Михаел“. Благодарение на желязото, което ръждясва, но е съставка от кръвта ни – ние можем да дишаме. Децата трябва да научат, че кръвта им е изпълнена с желязо. Съществуват камъни с различни цветове и свойства. Аз заведох учениците си в планината Юра и ние там намерихме такива камъни. През пролетта планината възкликва от радост и скалите се разпукват. Взехме кирки, колички и чукове... Опитахме се заедно с гномите да чуем ехото в скалите. А натрошените камъни занесохме в мелницата. После всяко дете взе своето порцеланово хаванче... и така от търкането се получаваше Топлината. От това действие учениците развиват голяма издръжливост и пробват дали „брашното“ е меко. И ето – произведена е охра, карминовочервено... има остри кристали, пресяваме ги през ситото. А после оцветяваме рисувателните листи с цветни облаци. Стритите бои се втриват с кръгови движения. Получаваме животни, слънца, пеперуди... Но винаги на хартията остава невтрита боя, подобно при работата с въглен. И когато приключим, взимаме хартията, изнасяме я навън и децата издухват боичката, защото пеперудите връщат обратно боята на Слънцето.“

Рисувам змия върху моста, а Фредерик Щьокли усмихнато ме насърчава: „ Тази змия е толкова сладка, че веднага ти се приисква да я гушнеш... А в другата ми картина открива елфите и ангелски криле... в Рая.“ Но за да не бъда пристрастна, ще напиша „дефинициите“ на семинаристите за „феномена Щьокли“.

Ивелин: Бяхме потопени в Божествения свят. Отворени. Щьокли има магичен глас. При него цветовете звучат.

Аделина: Благодаря за прекрасните уроци.

Галя: Усетих откритост и връзка. Благодаря на небесния свят за този подарък.

Мая: Медиум. Тъмнина и светлина. Художник.

Мария (Карнобат): Чрез него преоткрих нещо за себе си, което не знаех.

Дияна Демирева: Станахме добри приятели. Открихме се.

Герхард Херц: Аз мисля, че той чувства голямата мисия да ни донесе тъмнината и светлината.

Катя Белопитова: Връзката с духовния свят.

Радослав Радев: Човек, който внася разбиране в рисуването.

Зорница: Стъпил здраво на земята, но стигащ до небесата.

Слави Василев: Много проникновен. Вижда аурата.

Надя: Голяма личност. Това, което е постигнал, е по-голямо от работата на световнопризнатите художници.

Нели: Възхита.

Весела: От него струи любов. Невероятен е. Щастлива съм в негово присъствие. Влюбена съм в душата му. (Така се казва, когато съпругът ти е до теб!!!)

От 25 години не съм рисувала, а съм учител по изобразително изкуство по образование. Оживях отново. Това се случи.

Ивайло: Прекрасен човек.

Йорданка Крумова : Светлина.

Ралица Боянова: Добър човек.

Росица: Радост.

Розалия: По нов начин погледнах на изобразителното изкуство. Светлина, тъмнина и цвят.

Едит Моор: Мисля, че той е станал много мъдър с възрастта.

Маргарита: Магнетичен човек. Харизматична личност.

Радка: Витален.

Ванина: Вдъхновението.

Евгения: Влияе ми със своята харизма.

А какво казва Фредерик за себе си, след като го притиснах с няколко въпроса: „Моите картини са картини от бъдещето. Бих желал те да са показвани навсякъде по света.Този бъдещ импулс получих от Лиан Колоу. Свирил съм в оркестър. Харесвам музиката на Вагнер и Харво Пер.“

Художникът и мислителят Щьокли ни показа, че ние самите сме автори на съдбата си. Тази мисъл получи продължение в брилянтната лекция на д-р Франгов за „Теософията“ на Щайнер. Издигайки се в духовния свят, ние разбираме, че сме заслужили тази своя съдба.