Тат я н а    
       Д а с к а л о в а

Една съдийка размишлява за "ползата" от хоровото пеене

 Връщаме се от Барселона с много впечатления от участието ни в поредния хоров конкурс "Европа и нейните песни". Харесва ли ти да "мериш сили" в музикални битки?

Скъпа Дани, знаеш, че човек, каквото и да работи, е формиран като личност още в ранните си години в училище. Потребността да твориш - в нашия случай да пееш, идва от същността на човека и тя не може да се изгуби в годините - или я имаш, или не. Това, че работя в областта на правораздаването, нито ми помага, нито ми пречи, защото то е една друга част от мен, никога не ме е ограничавала професията в това, което правя в хор "Златна лира". Харесва ми да участвувам в различни фестивали и конкурси, защото се срещаме с други състави и хора, можем да се насладим на тяхното изкуство, но ги възприемам повече като средище на духовността, като обогатяване, отколкото като "битка". Разбира се обаче би ме боляло, ако показаното от нас не бъде оценено от публиката или журито. За щастие, този път ние се представихме добре и всички го оцениха.

 Женският хор "Златна лира" представи много артистична програма. Помага ли ти емоционалната стихия на музиката да бъдеш в по-висока степен емпатийна спрямо гражданите, престъпили закона?

В действителност не съм се замисляла точно по този въпрос. Съпреживяването с проблемите на хората е въпрос изобщо на житейско израстване и възпитание. Но след като хоровото изкуство безспорно спомага за духовното израстване, то, според мен, няма как да не окаже влияние и върху цялостната ми личност.

 Българските музиканти превъзхождат съперниците си на международния подиум с експресивността си, духовното присъствие и визия. На какво се дължи това? Не е ли то "компенсация на бедните народи"?

Ние сме такива, каквито сме - нация, формирана през много векове и хилядолетия, живеем на красиво и древно място и няма как да бъдем други. Изобщо не мога да приема тезата за компенсация на "бедните" народи. Годините, в които живеем, са само една брънка в историята на човечеството, като различни народи и нации са доминирали по различно време. Днес едни са богати в прекия смисъл на думата, след един век - нищо не се знае. А имай предвид, че нашата страна е на трето място по брой на историческите и архитектурни паметници, след Гърция и Италия. Освен това, не сме чак толкова бедни, а и в изкуството важат други категории. Но ще дам и конкретен пример: колко красиви и талантливи са например в Албания, Камбоджа, Афганистан, Ирак, Иран, Либия, Никарагуа, Пуерто Рико. Т.е. без да обиждам когото и да е, смятам, че няма зависимост между бедността на даден народ и неговата духовност и чисто човешка красота и излъчване. Има традиции, корени, генетика, история и още много неща.

 Боли ли те за "износа" зад граница на младите ни таланти в науката и изкуството? Кога и в нашата държава ще има перфектни условия за адекватна реализация на надарени млади хора?

Понякога да и не само за талантливите, а за всички. Не знам дали някога ще има перфектни условия за развитие на надарените и дали изобщо съществуват такива. Не мисля, че на таланта му е необходимо такова нещо, като перфектни условия, за да се развие. Който иска да успее, не може да чака само на един талант, а трябва много да работи. Освен това, може би наистина сме надарени като нация и талантите ни са повече, отколкото пазарът би могъл да поеме, за да могат да се развият благополучно и във финансово отношение. Това е една от причините хората да търсят реализация в чужбина. Но това са обективни дадености и никой не може да се сърди.

 Хор "Златна лира" и твоето семейство в делници и празници. Съпруг (ветеринарен лекар) и две очарователни дъщери. Какво пропуснах?

Ами например това, че мъжът ми също пее много добре и много вярно, обаче трудно го агитирам да направим някакъв дует. По Коледа малката ми дъщеря трябваше да изучава в детския състав "О Таненбаум" на немски и баща й се зае да й помага. След много смях и увещания, накрая се изправиха пред мен и с каката запяха, като всичко отново беше примесено с много смях и артистичност. Съжалявам, че ни ги записах, но това беше нещо спонтанно. Голямата ми дъщеря не може много добре да пее, но има добър музикален вкус, а напоследък все повече открива за себе си българския фолклор, най-вече с "Мистерията на българските гласове". Рови се в мрежата и чете отзивите за музиката ни на хора от цял свят.

 За мъжете "сексът е лекарство против стрес". А за жените хоровото пеене е релакс и средство за психичен комфорт. Тези факти не конфронтират двата пола, нали?

За жените сексът е същото, поне аз не правя разлика. Хоровото пеене и изобщо пеенето за мен е удоволствие и чрез него действително релаксирам, след пеене се чувствам по-добре. Има моменти, като повечето от нас, в които сама в къщи или на друго място си пея по половин час. През това време се чувствам много добре и наистина се разтоварвам от напрежението. За конфронтация на половете в това отношение не може да става и дума, защото една психично необременена жена, една отпусната и духовно извисена жена е по-склонна към секс, а може би и по-добра.

 На Евровизия Елица Тодорова и Стоян Янкулов завладяха музикалното пространство с "Вода". А хор"Златна лира" бе сред най-аплодираните състави в Барселона. Какво е твоето усещане за "звездните български мигове"?

Песента на "Вода" ме грабна още на представянето, като нямах съмнение, че ще завладее и хората по света. Така и стана. Тази песен ме зарежда със страхотна енергия и обичам да я слушам с много силен звук. Що се отнася до звездните мигове в "Барселона", те бяха уникални за всеки един от нас, но след бурната радост имаше и сълзи от щастие. Самото участие в конкурса, атмосферата на мястото, в което пяхме, поздравленията на другите хористи ме зареждаха с много положителна енергия и тя все още е в мен.

 За лечение на децата, болни от СПИН - в Либия бяха отпуснати 11 млн.евро. Отделят ли се у нас достатъчно средства за финансиране на културата?

Мисля, че финансирането за двете неща - лечение и култура, не бива да се сравнява и измерва. Колкото и пари да се дадат за лечение - няма да бъдат достатъчни, същото е и с културата. Но това, че гледаме първо да задоволим най -належащите нужди на обществото ни, се отразява неминуемо върху всичко. Освен това, не знам дали всички средства се управляват правилно. На практика липсва информация по тези въпроси.

 Пожелай си нещо за следващия творчески сезон...

Пожелавам си най-вече здраве, защото то е основата на всичко. Освен това, много нови предизвикателства, хубави песни, пълна зала на репетициите по всяко време и другото само ще дойде.