Ти, Българино!!!
Ти, Българино, който още не Си горе на небето, знай, че тук, на земята, Си моят Бог. И аз Те търся, и Те моля, и с надежда протягам към Теб ръце. В тях няма нищо, но Ти не бързай да ме обявиш за нов безбожник. Това, което мога да Ти дам, е в моето сърце и е нетленно. Другото, което други ще Ти подадат с ръце, но без сърце, е тленно. Нищо че е излъскано и днес отразява слънцето. То, слънцето, когато попадне в някое грешно огледало, може дори и пожар да предизвика! Още в древността са го открили това криво огледало и така са палили кораба на врага. Опази моя кораб от пожар!
Ти, Българино, Си моят Бог на правосъдието. Но не ме съди, че зная всичките грехове на президенти, министри и депутати и нито един на кмета на моето село. Първите крият винаги нещо важно от мен и не делят нищо с мен! Моят кмет не крие нищо и с него делим всичко по равно. Делим дори и поредния нов грях. Пак по равно. Моят кмет си признава всеки личен земен грях и той веднага става половин грях!
Ти, Българино, Си моят Бог на любовта. Всеки божи ден върху мен се излива Твоята обич. За нея няма почивен ден, но понякога оставам без обич, защото аз, грешният, имам по два почивни дни в седмицата, а често излизам и в отпуск. Грях ли е, че точно тогава се разминаваме с Твоята обич!?
Ти, Българино, Си моят Бог на здравето. Всеки ден Те моля да ми го пазиш, но моят съсед ми го трови. Всеки божи ден той хвърля камъни в моята градина, а през почивните дни чисти къщата и си изхвърля сметта през оградата на улицата. В първия работен ден на новата седмица подава заявление в службата за социално подпомагане. И не иска сливи за смет, не ги иска дори и за ракия, а направо иска ракия. И се оплаква от другия съсед, който си пие сам ракията!
Ти, Българино, Си моят Бог на войната. На онази 100-годишна черна война, в която е загинал не само моят прадядо, но може би и Твоят. След толкова години и мен ме стрелят от всички страни. Как да доживея до 100 години с това изранено тяло, за да продължавам да Те моля за мир поне на праха им?
Ти, Българино, Си моят Бог на земята и плодородието. Научи ме да целувам земята така, както са я целували Ботев и Левски и никога да не я продавам. Защото е като една човешка длан! Не ми позволявай да я газя и ми дай сили и вяра, за да я опазя от всеки, който иска да я погази. Аз днес я искам ЗЕМЯ ЗАВИНАГИ, а не я искам СТОКА завинаги! Благослови плодородието, забрани завинаги БЕЗРОДИЕТО!
И понеже Ти Си Пътят, Истината и Светлината, не ме предавай на безпътицата, лъжата и мрака. Запази ми светлия лъч, който е полетял към мен още преди хиляди светлинни години, а аз го чакам вече половин век. Тогава се родих в държавата България. Днес много мои сънародници живеят в държавата Мърморария. Дай ми още сили да продължа да живея в моята България и да нося честно онзи тежък кръст, който са носили дедите ми. Другият кръст, който мнозина позлатиха и си го окачиха като божи знак, е моят воденичен камък. Опази ме от него ЗАВИНАГИ!
© Николай Христов Всички права запазени