„Тя ти е сестра, работата ти е да я мразиш” - как ви звучи това? Може би познато? Но наистина ли мразим сестрите и братята си или просто понякога те ни довеждат до състояние, в което си въобразяваме това?
Всъщност повечето хора не сме способни да мразим онези, в чиито вени тече нашата кръв. Макар сестрите и братята ни да ни изкарват извън кожата ни с техните глупости и не съвсем уместни закачки, макар винаги да правят точно това, което не искаме, „омраза” е твърде преувеличено. Чувството на гняв, което ни изпълва, ни предизвиква да ги нараняваме и обиждаме, но след като се успокоим, съвестта започва да ни гризе и съжаляваме за грубите думи.
„Мразя те!” - аз никога не съм го казвала на сестра си, колкото и ядосана да съм била. Не мисля, че бих могла да я мразя истински, каквото и да направи. Вбесявам се, когато нарочно се бави, вика ми и ми се кара (нищо, че е по- малка с 5 години от мен), но освен обикновените грубости или някой шамар (не я съжалявайте, в повечето случаи тя ме удря пър ...