ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо даваме красивото име “демокрация”. Ама като се вгледа човек в околната действителност, не може да не възкликне: те такова животно у нас няма! И както ми се чини – няма и да има. Не е създаден българинът за демокрация, не иска и да мисли за гражданско общество.
Преди двайсет години си мислех, че отличителен белег на нашенската демокрация завинаги ще останат митингите, шествията и палатковите лагери по площадите. Те, обаче, не издържаха – просъществуваха от ден до пладне и изчезнаха.
След това реших, че лого на времето ни ще останат гаражните магазинчета и работилнички, олицетворяващи предприемчивостта на народа ни. Само че те едно след друго фалираха, стопиха се много преди кризата да удари къд ...