Тъжно е, когато виждат в теб само един данъкоплатец. Тъжно е когато те гледат като подвижен портфейл, източник на ресурси и снабдител на разни нужди. Тъжно е, когато критерият за качеството на човешкия живот се измерва с количеството на финикийските бележки, които притежаваш, а стойността на човек, който не притежава такива или не се е превърнал в поредната машина от системата на Мамона е нулева. Тъжно е, когато хората с цената на всичко изгубени в мрака на материалното и обсебени от него, са се втурнали да трупат съкровища на земята, роботизирани, неадекватни и безчувствени към Светлината дошла на света по благодат под формата на Словото което стана плът. Спасението по благодат се оказва един неясен и неприложим термин на никого ненужен от системата на мамона. Възможността да се възприеме това понятие "спасение по благодат" е възможна, ако то се адаптира към идеалите на този свят (идолите).  Адаптацията би означавала компромис с истините на Евангелието, а служенето на двама господари е невъзможно. Евангелието трябва да остане чисто и неопетнено, а не нагаждано според светските модели и системи! Колкото и тъжно да е, че все по-рядко и все по-малко хора се интересуват от духовното. Но по-добре е да устоиш в принципите на истината, отколкото да ги промениш или нагодиш към нещо което знаеш, че е лъжа и води към заблуда. Няма как да се смеси тъмнината и светлината. Те нямат нищо общо! Никой не идва при Отца, освен чрез Христос, а Христос е живия Живот. Бог е същия вчера, днес и за винаги. Светът е нещастен и тъжен без Бог. Всичко е толкова тъжно, когато хората живеят без Него, когато не можеш да видиш в очите им поне 1 % от Него. Тотален мрак. Има една единствена радост и тази радост се случва, когато въпреки всичко, макар и един единствен човек да бъде, той се обръща в Христа и разбира, че спасението по благодат (този архаичен термин за мнозина) е всичко, а извън това, извън Бога е нищо. И да си нищо - кръгла нула, не се измерва с това колко богатства притежаваш и колко си продуктивен и удобен за системата, а с това, че въобще не си записан в Книгата на Вечния Живот. А тези, които са записани да не си мислят, че всичко е "уредено" вече. Въобще не се настанявайте удобно на своите места! Тепърва ви предстои работа, да отидете там, откъдето някога сте дошли, при онези които бяха като вас, а те колкото и да са отчайващи трябва да чуят евангелието и да направят своя вечен избор. За един единствен грешник цялото Небе се радва, така че си струва времето, вниманието, търпението, а освен това цялото ангелско войнство застава зад това. И тогава, когато е толкова тъжно, една единствена радост си пробива път там, където няма път. О, да бъдеш част от този миг, когато някой се ражда в Божието Царство и предава живота си на Бога, това е велико и неописуемо. Да видиш тази душа вкоренена и утвърдена, възпроизвеждаща се в Христос, ей това е също толкова ценно, като новорождението. А когато наблюдаваш как се движи активно в съдбата си в Него, няма как да не живееш в постоянно благодарение и поклонение към Небесния Баща. Да, всичко е толкова тъжно без Бог, но е толкова радостно с Него!