За часа на Земята
Звучи много хубаво и просто, но само на пръв поглед. Какво се случи всъщност?
Няколко минути преди инициативата бях на улицата до блока ми, мислейки си: „Хайде, хора, загасете лампите си! Един час, просто един час! Загасете лампите си!” Сякаш очаквах някой наистина да го направи, да дръпне шалтера на компютъра или телевизора си…
Моят глас бе глас в пустиня, а аз продължавах да крещя мислено в подкрепа…
На трите платна на булеварда до мен минаваха полупразни автобуси. Накъдето се обърнех, бях обградена с по-скоро безсмислени реклами, гълтащи невъобразимо много електричество, а надолу-нагоре по пътя пълзяха дълги върволици от автомобили… И всичкото това не спираше своя ход нито за миг. Никой никога не се обръща нито за миг, за да погледне, ако не своя дом – Земята, то поне човека до себе си, за да го попита как е, какво му липсва, какво го тревожи…
И на цялото това безразличие и делнично еднообразие аз продължавах да призовавам: „Просто един час, един час…”
Вече вкъщи стоях сред осветената от уличните лампи стая – светлина, напълно достатъчна без никакви затруднения да пиша това в момента, стоях и гледах през прозореца навън в хилядите малки и големи осветени прозорчета на извисяващите се блокове наоколо. Това поне до един момент, когато от апартамента до моя гръмна басова музика и огласи всичко. Тогава мислите ми просто се изгубиха в тези ярки тонове и звуци, докато не осъзнах колко обречена на безразличието е тази инициатива.
Мисля си аз ли съм само „балъкът”, който стои на тъмно, вместо да си включи компютъра и да си надуе музиката? Само мен ли ме е грижа къде и как ще живея след 10-20 години? Аз ли съм единствената, която реши, че може да направи разликата с една крушка по-малко? Само аз ли се лиших доброволно от удобствата на ел. мрежата, за да дам този един час на Майката Земя?
Сега едновременно се чувствам излъгана и предадена, но напук се чувствам значима, защото знам, че не съм единствена, че още ако не десетима, то поне още един се е включил и е бил с мен. Така ние все пак сме направили разликата, макар и за малко и с малко…
Да, аз го направих. Ами ти?
© Тони Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Случайно попаднах тук... Всъщност, казват, че няма случайни неща. Струва ми се, че е добре да очакваме от хората само толкова, колкото си могат и да не възлагаме големи надежди. Просто прави това, което мислиш, че е правилно за теб и за другите и си напомняй, че има и други като теб и те стават все повече и повече.
-
И аз загасих.
Признавам - закъснях малко, защото не усетих кога е станало толкова късно, но после загасих. И аз погледнах жилищните сгради в далечината. Всички светеха. -
Човек си казва "Една крушка - какво толкова, ще платя." Хората мислят за джоба си, а не за Земята. Но всъщност, ако пестят електричество, това ще е добре и за джоба им, и за планетата НИ. Тъй че аз не виждам логика в хабенето на енергия и природни ресурси въобще. Трябва ни малко повече разум, за да живеем добре и да не вредим на Земята.
Аз не си изключих компютъра, защото писах есе, което ми трябваше за утрешния ден. В стаята ми работеше и нощната лампа. Нямах възможност в този ден и час да изключа всичко! Но не се чувствам виновна, защото знам, че един час в годината не помага! Човек трябва, когато може, да изключва нещо излишно работещо и да пести. Инициативата е добра, но в същото време е и малко глупаво. Такова нещо трябва да се прави постоянно. 1 час за 365 дни е просто смешна работа, отбий номер. Защо трябва да се сещаме за тази грозна планета само в рамките на Часа на Земята? Защо трябва да се сетим за майките си само на 8-март, за жертвите на СПИН на 1 декември, за болните и бедните на Коледа? Тези грижи и действия трябва да са навик!
Радвам се, че се интересуваш от глобалното затопляне и искаш да промениш нещо! Браво и УСПЕХ! -
О, миличка, не се отчайвай! В нашия кварал, например, поне половината от хората бяха загасили тока. Но няма как...промените настъпват бавно. Според моите наблюдения, обаче, повече хора са по-осъзнати от преди. Поздрави за позицията! Радвам се ,че расте младо поколение, в което има хора като теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
