Всичко в този свят е разделено на два полюса, две крайности. Началото е поставено още с навлизането на религиите.

Небе-земя, светлина-мрак, любов и омраза, война и мир. Временно и вечно.

А къде е средата? Навярно е там, където е мечтаната "Утопия" на Томас Мор.

Средата е там, където са невзрачните, тези, които знаят прекалено много, но не взимат участие.

Ако се намесят все пак го правят внезапно, вероятно, защото им е писнало да си мълчат. 

Научени сме да пишем историята си по модел на видяното, но не през нашият собствен мироглед, а през насаденият.

Живеем предначертаният живот от други, а ние се стараем да не излизаме от очертанията, подобни на "Дамата", когато

скачахме на сивият асфалт пред блока.

Това, което чакахме търпеливо играейки по правилата беше, лоялността на крадците и благородство от негодниците.

Но играта се изтри, а тебешира свърши. 

Времето се просрочи.

Интересно "Кой" сега ще отскочи от властта?

Умората неистово надви търпението, а гнева превзе ума. Годините отминаха, с тях изчерпа се наивността.