Когато преминат мъките при отглеждането на малките деца и те станат по-самостоятелни и
започнат да се изреждат сиви и безкрйни ежедневия, много жени искат да напуснат тази сивота.
Искат да преживеят нещо ново, неповторимо и романтично, непреживяно досега, като онези мигове на първите искри на любовта, на онези романтични първи вечери, преживяни някога със своя любим.
Но каква е реалността сега: до себе си виждат един необръснат с отпуснат корем "индивид'" с
добре известния си ежедневен репертоар и ангажиран със своите любими занимания,
който дори не забелязва новата прическа, новия грим, новото бельо... дори не забелязва, когато тя минава покрай него /единствено в случите, когато е гладен/.
Търсейки начин да променят нещата и поемайки инициативата в свои ръце /поради дългото чакане това да стане от отсрещната страна/ те се опитват по някакъв начин да провокират партньора си да се "помръдне" за да се случи "нещо ново". Но отсреща получават един удивлен и неодобрителен поглед или "аа-е стига с тиа глупости". Опитите са многократни и неуспешни и извода е :"Как можах да се оженя за този "темерут"".
Точно тогава забелязват как съпруга на колежката я чака след работа или как съседката получава цветя без повод, или че сем.Петрови са на Малдивите, без да подозират че и там има "темерути" но в друга област, неподозирана отстрани.
Виждайки това, тя си казва "тоя моя няма да го направи, ами я да помисля аз за... себе си". Тогава безобидните погледи, леките закачки, кавалерските постъпки и приятните разговори /някои проведени в Интернет чата/ с другите мъже, започват все по-силно да привличат вниманието и интереса й. Използвайки своите хитринки, тя съумява да привлече вниманието върху себе си на някой "гларус", стоящ край "брега". Следват споделени откровения помежду им... срещи и лека-полека нагазват в "блатото" на силните емоции и страстта. Следват големи, но празни обещания и от двете страни за по-нататъшни взаимоотношения и поемане на някакви/т.е.никакви/отговорности. Преминавайки в дълбока нелегалност за своите срещи, те отново и отново изживяват "тръпката", чиято цена тя ще разбере твърде късно.
Може тя дори да сменя често партньора, изживявайки така нова "романтична връзка", наречена флирт, който уж не вреди на семейните взаимоотношения, та дори ги "заздравява", когато в един момент се оказва, че се намира в центъра на един развод и то - за нейно голямо учудване - нейния.
Така, търсейки разнообразие от скучния семеен живот, тя желае да бъде "напоена" отново, но се оказва, че дъждът, излял се върху нея, е летен, който наистина е изобилен, но кратък и след това идва задух, който причинява само болка, чувство за вина и това, че е била излъгана в надеждите си.
Нека да видим и обратната страна. Когато мъжете забележат, че жена им е в "кърпа вързана" и че от години безропотно си гледа домашните задължения, пък и хубостта й вече залязва, си казват: време е за "нови завоевания", нови медали за храброст. Вадят "своите въдици" и залагат с "подходящата стръв", като чакат на "определените за целта места", където най-често се въртят "заблудените рибки" за да използват най-изтънчените прийоми от актьорското майсторство.
Така и едните и другите, прескочили "оградата" на своя дом, търсейки нова авантюра, плащат твърде висока цена, рано или късно. И винаги стигат до въпроса : "Къде ми беше ума тогава?" - въпреки, че не си го признават. Да не би да се получи "Миг удоволствие, цял живот нещастие" - някои казват: "На мен няма да се случи"... СИГУРЕН ЛИ СИ? Тогава защо се криеш като престъпник, който рано или късно получава присъдата за своето деяние.
Да обърнем страницата.
Мъжът и жената са създадени един за друг, въпреки че са толкова различни, не само физиологично, но и начин на мислене, действие, на възприемане на света около тях, на взаимотношение с околните... И точно това е уникалното и неповторимото, че не сме "матрьошки" - еднакво скроени. Това трябва да ни радва, защото то ни допълва и ни прави цялостни. И както физически се привличаме, така трябва да се привличаме и допълваме във всички сфери на нашия съвместен живот.
Мъжът и жената са като два камъка, кой повече, кой по-малко грапав, които се търкат непрeкъснато през семейния им живот, докато се изравнят и си паснат. Търкането е болезнено, но именно любовта е тази смазка, която обезболява този процес. Тя спомага и за "слепването" им. Същността на любовта се сътои в това да даваш, т.е. да се жертваш за другия и това да става с радост /ЗАЩОТО КОГАТО ДАВАШ ОТ СЪРЦЕ, РАНО ИЛИ КЪСНО ПОЛУЧАВАШ МНОГО ПОВЕЧЕ/.
В любовта няма условия, иначе е лишена от смисъл.
Любовта не е чувство, не е емоция или страст, която идва и си отива с времето.
Тя е онова дълбоко вкореняващо се нещо между двама души, родена по времето на приятелството им, което никой друг не може и няма право /както и те самите/ да разруши. Който гради брака си на основата на чувства и емоции или материалните придобивки, прилича на човек, строящ пясъчни замъци край брега на морето, които вълните на този живот помитат.
Може да сте много различни по темперамент и някои да казват, че не сте един за друг, но искрената любов помежду ви може да направи чудеса за вас, а на останалите затръшнете вратата.
Може да си намерил човека, който наистина да е за теб, но да не го забележиш и търсейки само егото си, да го загубиш. Попадайки така на втори, трети... партньор да установиш, че "съкровището" си го държал в ръцете си, но вече е късно да го откриеш отново.
Ако вие, жени, търсите отново романтиката в своя живот, не правете следното: никога не подкопавайте авторитета и достойнството на своя партньор, както насаме, така и пред приятели и близки. Знаете ли, че мъжът има "червен" и "зелен" бутон вътре в себе си. И вие, жени, имате уникалната способност да натискате червения в най-неподходящия момент. Следва вой на "корабна сирена" от мъжка страна :). Мислейки, че сте намерили правилния бутон /"зеления"/ вие натискате отново и отново "червения" и се учудвате защо не се получава, та нали постъпвате според както интуицията ви води. Да, но ние мислим различно! Така че, променете тактиката, защото намерите ли "зеления", вашият партньор ще направи чудеса за вас. А вие бъдете винаги открити и искрени с него.
Търсете се един друг, преоткрийте приятелството помежду си.
Имайте помежду си безусловна и искрена ЛЮБОВ! - I Послание на апостол Павел 13 глава
ALX
31.03.2005
Първото послание на апостол Павел към коринтяните Глава 13 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. 9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. 12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. 13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
© Мема Попова Всички права запазени