Мислех да се отдам на почивка тези дни, извънслужебно да понапиша малко глупости, които да публикувам с развлекателна цел, изобщо всячески да се откъсна от работа и професионални тегоби. С една дума - да "лешперя", както обичаме да се изразяваме понякога в родния ми град. Но явно не е съдено да стане съвсем така. 

      Хем все съм свикнал да подскачам на стола си и да се шугавя нервно като чета правни текстове. Особено напоследък. Но сега сме в едно по така, да кажем още по-особено положение, и то налага също тъй по-особено отношение на индивидите към заобикалящата ги среда. Поне така си мисля. И ето, тъкмо с такова отношение прочетох аз проекта на Закона за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение за обявяване на извънредно положение на Народното събрание от 13. март 2020г. Хубаво наименование са му дали - дълго, убеждаващо и в крайна сметка убедително. Видиш ли закон с дълго име, знай, че той дълго ще има да тормози народа. Черна ирония, но думите не са мои, а на един стар доцент по Конституционно право, вече покойник. Силно се надявам да не излезе прав в този случай. Абревиатурата на този зараждащ се закон явно ще бъде ЗМВИПОРОИПНС и ние ще трябва да я използваме, в противен случай ще ни се наложи да му казваме "Извънредния закон". А в една, все още, демократична страна такова нещо не звучи никак добре.    

      Законът ще бъде приет до довечера, ако даже вече не е гласуван докато пиша тези редове. Никакво vacatio legis не се предвижда, тоест след промулгация той ще влезе в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Правилен подход за случая, но той вменява на практикуващия юрист да подпомогне гражданите при изпълнението на задълженията им по този закон, да го оповести и доколкото може, на достъпен език да го обясни. Мисля че дължим поне това на обществото си. Предполагам че хората не лягат и не стават с Държавен вестник в ръка, а твърде скоро ще им се налага да спазват твърде важен закон. Надявам се не задълго. 

      Похвално е усилието на народните представители да го изработят скоростно и да го внесат до председателя колкото се може по-бързо, виждам че е приет в канцеларията вчера в 17,54 часа. Оценявам желанието им за своевременни действия, израз на което е придвижването на проекта след работно време. Но някои от текстовете там са смущаващи. Ще се въздържа от употребата на други думи. В случай че претърпят последващи корекции, ще се постарая да съобщя за тях. 

       Законът е с временен характер и ще действа до отмяна на извънредното положение. Негови адресати са не само всички български граждани на територията на страната, ами и всички лица в нея. Но никъде не дават пространствени ограничения, което ще рече, задължителен е и на територията на наши дипломатически и консулски представителства в чужбина, както и на плавателни средства под български флаг. Тоест обвързва и вашите близки там. Предвижа се пакет от защитни (противоепидемични) мерки, които са изчерпателно изброени, но се дава възможност здравният министър да определя и допълнителни мерки при необходимост, по препоръка на Националния оперативен щаб (НОЩ). Поначало приветствам този подход, макар да имам някои бележки, които ще запазя за себе си. По-нататък за краткост ще наричам щаба НОЩ, без да влагам никаква насмешка в това.

       По-важните мерки са: 

      - всеобща забрана за посещаване на зали, ресторанти, барове, кръчми, кафенета, сладкарници, търговски центрове МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях (бел.моя: добре би било ако законодателят по-прецизно и ясно беше формулирал тази норма, съдържаща съществени ограничения в правото ни на придвижване. Но логическото ѝ тълкуване сочи, че изключение от забраната са всички аптеки в страната, а не само тези в МОЛ-овете и  в горепосочените учреждения. Очевидно магазини и аптеки няма да се затварят, противното би било абсурд дори за най-абсурдните положения, в които тази страна е изпадала); 

       - неупоменатите по-горе търговски дейности продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания (бел. моя: по-точно, функционират обектите, а не дейностите в тях, но това не е толкова важно. Поне става ясно какво са се мъчили да ни кажат. Не е ясно кой ще отличава строгото от нестрогото спазване на хигиената и кой ще санкционира последното, както и неясно кой дефинира тези изисквания. При всички случаи, НОЩ и занапред ще има какво да ни каже);

      - положението с училищата, детските ясли и градини и университетите е известно на широката общественост. Дистанционна форма на обучение там, където е възможна; 

       - всякакви масови мероприятия се забраняват (спортни, културно-развлекателни, научни и т.н.). Тук с горчивина трябва да призная, дето не мисля, че тази мярка съществено ще ни се отрази. Ние и преди обичахме да си седим по домовете и не се сдружавахме, когато беше редно да сме навън и да упражняваме гражданските си права, че сега ли ще ни уплашат с това;

      - забраняват се плановите консултации, профилактичните прегледи, плановите оперативни дейности (но не и спешните, макар да не е казано изрично в проектозакона), свижданията в лечебните заведения, затворите и арестите; 

       - забраняват се обученията и командировките в страната и чужбина, а българските граждани, планиращи пътувания извън страната, задължително сключват медицинска застраховка. В последната повеля и мотивиралата я законодателна воля ми е трудно да открия здрав разум. Тя е ненужна намеса в частните отношения между лицата и с нищо не допринася за главната цел на закона - да се търси превенция и да се ограничава пандемното разпространение. Сключването на застрахователен договор противно желанието на застраховалото се лице няма да намали риска от зараза, а само ще породи евентуално право на застрахователно обезщетение. Последното няма да предпази, нито да излекува някого. Но хайде. Свикнали сме със смайващите хрумки на нашия законодател и в по-добри времена, та сега ли... 

      По-нататък, посочва се че до прекратяването на извънредното положение всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства спират да текат, освен тези по наказателните производства. Няма да им се присмивам за досадната терминологична неточност, но тази "разточителна свидливост" не мога да им простя. По памет (сега не ми се проверява) почти същото положение е закрепено в Закона за съдебната власт и тук поне няма нищо извънредно, налагащо да го приповтарят. И в същото време нито думица за сроковете по материалните закони или за тъй наречените процесуални срокове с материалноправни последици. Казано на поносим човешки език, никой не ни обяснява какво ще стане с течението на законната лихва например, как ще се обслужват кредитите в извънредното време, как стои въпросът с публичните задължения към държавата - данъци, осигуровки. 

      В този проектозакон е заложен и един опасен според мен прецедент. Опасен за правната сигурност, разбира се, не за ежедневния живот. Но което не е сигурно за правото доста лесно един ден може да стане несигурно и в живота. В стремежа си да облекчи положението на изпадналите в по-затруднено положение хора законодателят постановява спиране на налагането на запори върху банковите сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица. Това хубаво, хвалебно и хуманно, мога да съзра логиката. Но изпълнението не е никак добро и не търпи на елементарна критика. Добре ще е нашите народни представители да си припомнят, че извънредното положение все пак не суспендира Конституцията, а тя все още предоставя еднаква закрила на обектите на правото на собственост и не провежда разграничение между носителите им. Текстът на чл. 4, ал.2 от законопроекта е в твърде съмнителна хармония с основния ни закон и ще се радвам ако не му дадат правен живот - или поне не в този му вид. Така той само вещае бъдни злини и явно би довел до редица съдебни спорове. 

       Също така, въведени са задължения от хигиенно-санитарен, управленски и административен характер за работодатели и ръководители на учреждения. Верен на чувството си за непоследователност, законодателят енергично налага мораториум върху течението на някои срокове по Закона за противдействие на корупцията (и тук нищо лошо!), но мълчи по въпроса за сроковете по редица други закони. 

       Има значителни промени в механизма на, казано по-достъпно, раздаването на европари. Докато трае извънредното положение органите, управляващи евросредствата, ще имат право едностранно да променят договори за безвъзмездна финансова помощ. Те ще могат едностранно и да намаляват, и да увеличават размера на средствата по тези договори. Също така, пари ще може да се отпускат при опростени правила, в том числе без публикуване на покана за набиране на предложения. Това на практика значи, че европейски средства ще могат да се дават без готови проекти и без конкурси. Идеята навярно е по този начин да бъдат използвани разрешените от ЕС 1,3 млрд. евро от бюджета на оперативните програми за България в периода 2014-2020г. Всъщност един либертарианец би трябвало да гледа положително на тази новела. Но знаейки нашата репутация и колко заслужена е тя, аз съм доста скептичен. Ще се наложи да приемем и това. Буди недоумение и използваната на няколко места изразна конструкция "в случай на обявено извънредно положение на страната", сякаш такова е предполагаемо и предстоящо в бъдещето, а не вече съществуваща реалност. Не мога да разбера дали е плод на интелектуална яловост или е обикновена човешка немарливост. Но и в двата случая е леко комично.     

       Преходните и заключителни разпоредби затвърждават любимия напоследък, но крайно порочен подход да се "ремонтират" едни закони и да се спущат в тях задни вратички и нови коридорчета през ПЗР на други закони. Още една рационализация в български стил. Но какво да се прави. Застигна ни китайското проклятие "да живееш в интересни времена, дано" и хората се опитват да сторят каквото според обстоятелствата могат. За добро или зло ще трябва дружно да преглътнем и този нов закон. Един шегобиец някога бе казал, че в кризисни ситуации, когато на хората се налага да избират измежду две злини, те винаги успяват да предпочетат по-голямата. Но сега не е кризисна ситуация, ами само извънредна, затова аз смятам че ще улучим по-малкото зло. Законът действително е несъвършен, но е по-добре да го има.