Замълчах... Отново гледам, като че виждам. Къде е? Паметта българска? Паметници безлики. Пиедестали без надпис. Окраден бронз. Наши и чужди. Герои със срит статут. В безсилните маскарадни игри, в детронирането, безхаберието, кражбата, обезценяването... в предходния период - безцарие. В новия период - безгероие... Хиляда и триста години – ти усещаш ли го, съвременнико? Рушащ се паметник... Да си говорим са естетика? За авторски права? За комисии – „ще го разрушим”... Ерес – да се замаже!
Колизеят в Рим се реставрира. Кървави гладиаторски игри, масови убийства на христяни... Паметниците на Наполеон не са премахнати. Може би го няма Хитлер. Но парада на Победата срещу него е отречен. Христянската схизма е още валидна. Религиозната нетърпимост – факт. Украинците запуснаха съветските и военни паметници. България построи параклис за жертвите на комунизма с краден кръст. Мълви се, че е прокълнат. Не се черкуваме там... Няма памет там...
Подемаме нов почин – канонизиране жертвите на комунизма, ...