4.11.2013 г., 22:11 ч.

За Шекспир, маскарада и хапчето против газове 

  Журналистика » Социални статии
1954 0 0
1 мин за четене

   Отдавна се каня да напиша своите усещания за времето, в което живеем. Време от вечността, дарено ни от висшите сили, за да развиваме себе си, да творим, да създаваме, да обичаме, да съграждаме нови и хубави неща, да бъдем добри, да си помагаме и с всичките си земни дела да оставяме светла диря по извървеният път. Всеки от нас е дошъл на тази земя със свещеното право да бъде щастлив и здрав. Но тези права са заграбени от  човекоподобни същества, изживяващи себе си като богове и властелини! Без никакви угризения, те всеки ден показват себе си. Разиграват своя добре обмислен театрален спектакъл, с надянати на лицата ужасяващи маски. Една пиеса, която дори и великият Шекспир не би могъл да сътвори.
     През моите очи всичко изглежда като една картина, върху която всеки ден се наслагва все по-тъмна, дори черна боя. Една огромна сцена с грозни декори – разрушени сгради, съсипани човешки животи, болни, немощни старци, свити в своето мизерно съществуване, посивели лица на  хора, отчаяни, мрачни и озлобени, които дирят слънцето с поглед и угасваща надежда да видят някога поне един негов светъл лъч.

    Времето, в което живеем бавно се превръща в огнен ад, в място без животоспасяващ кислород. Отворя се една все по-голяма пропаст между хората и всички ние летим стремглаво надолу към дъното. Летим и скоро ще паднем в лавата, но сякаш никой не си дава сметка за това. Падайки надолу продължаваме да се мразим, да се караме, да се упрекваме. И на фона на всичко това неспирните подканяния от екраните на многобройните телевизии да се запасим с дамски превръзки, хапчета против газове и настинки, примамливи оферти за пари на кредит, дормео матраци и т.н, та като стигнем дъното поне да ни е комфортно, въоръжени в ръка с таблетки еспумизан...! Тъжно, тъжно! Как допуснахме да стигнем до тук? И защо всеки не помисли, че трябва да промени първо себе си, мисленето си, поведението си. Да се замисли, че няма вечни неща и че просто времето ни на тази земя е отброено! И така ли ще го изживеем? Това ли заслужаваме? Това ли наистина искаме?

Tanelia
03.11.2013

© Мариана Георгиева -Танелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??