Много хора одобриха похода на вицепремиера Валери Симеонов към Черноморието, особено южното, за да сплаши мутрите, да доведе закона за ръчичка и да го накара да работи по тези места, да вдигне шум до Бога, че занапред няма да бъде така, а ще бъде иначе.
Какво всъщност се случи? Било шумно в Слънчев бряг и затова хотелиерите негодували, а също и част от туристите и част от кръчмарите. Нека да предположим, че това е вярно. Че най-големият ни летен курорт е заразен с шум и тази зараза трябва да се излекува. Че там има прекалено много проститутки, повече отколкото в другите ни курорти и в по-големите градове, и това трябвало да се регулира. Че там се продава повече дрога, отколкото вероятно се отчита на нелегалния пазар, и това също трябва да се отработи.
Презумираме, че това е истина. И древните римляни са обичали да презумират върху истината.
Кой в държавата трябва да вземе мерки, за да се преустановят тази нарушения? Не е ли полицията? Не са ли санитарните власти? Не е ли общината с разните там към нея многобройни служби и дирекции? Не е ли Комисията за защита на потребителите? Не са ли данъчните власти – относно оборотите? Не е ли прокуратурата като орган, следящ за общата защита на законността?
След като еднолично, несъгласувано, военачалнически вицепремиерът взема мерки, значи всички останали органи или не са си вършили работата, както трябва, или са били част, елемент от нарушенията, срещу които Симеонов тръгна на поход. И ето го тук спорът: Симеонов върна държавата в комплекса, казват едни. На Симеонов не му е работа да върши това, казват други.
И едните, и другите не са прави. Симеонов не е нито държавата, нито закона, за да се идентифицира с тях, да ги връща или да ги ознаменува. Но му е работа – той е държавник и е нормално да следи за законността в страната и да се грижи за реда и спокойствието на гражданите. Проблемът е, че вместо да събере всички контролни и отговорни органи, призвани да се грижат да реда по Черноморието, той тръгва сам като Робокоп да налага закона по тези места. Така не се прави. Това е фатмашки популизъм и с него държавата и органите ѝ не се оздравяват, не се овластяват. След като той си тръгне, ще мине година и пак ще е същото. Каналджиите ще са намерили нови канали как да успокояват гнева на Зевса в правителството; същото се отнася и за останалите нарушители.
Но ако държавата беше придобила самочуствие, сила и усещането, че властта ѝ е обезпечена, тогава съвсем щеше да е различно. Всеки случител щеше да знае, че ако си върши работата съвестно, ще получи подкрепата на началниците си, а те – на по-големите началници. Дори повишение ще получи. Премия. Така законът щеше да се впие в корените на контролната система и в крайна сметка нарушенията щяха да се се почувстват натясно. Така работи законът – отдолу нагоре.
Нищо подобно не стана с популистките изцепки на вицепремиера. Дори тук-там се чуха брожения и дюдюкания. На всичкото отгоре този рязък замах с властта във въздуха не бил съгласуван с ресорната министърка на туризма. Така тя също разбра, че нейната власт не струва нищо. Функциите ѝ може по всяко време да бъдат иззети от вицепремиера па икономическите въпроси, който ѝ е пряк началник.
Но този вицепремиер отговаря и за демографската политика.
Там обаче няма масто за патриотарски фетиш и за популистки очарования. България е с най-лоши демографски показатели в цяла Европа. За 27 години сме изгубили около 1/3 от населението. След двайсет години осигурителната и пенсионната системи ще рухнат, а работещите в страната хора едва ще знаят български език. Това е национална трагедия. Катастрофа, по-горяма от екологичната бомба на пожарите в Пирин. Всяка минута загубено време е крачка към тази национална трагедия. Вместо това вицепремиерът-патриот веднага след Слънчев бряг, доволен от постигнатото, хукна в Украйна, за да получи като подарък бастуна на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. После, щастлив, доволен и окрилен от себе си, го показа шумно на брифинг в Министерския съвет.
Не че е лошо. Но... Защо е този шум?
И кажете тогава, моля: къде са политиките, къде е държавността, за да одобряваме проявленията на Симеонов и на симеоновщината? Ако следваше определена политика, действията му щяха да бъдат разбираеми, оправдани и вероятно – поощрявани. Нищо такова няма. Занимава се с патриотични игри и по никакъв начин не възражда нито икономиката, нито родителския инстинкт у българите. Ако спешно заплатите и пенсиите в България не бъдат увеличени поне двойно, още стотици хиляди млади, здрави и образовани българи ще напуснат страната в близките три-четири години. Нима това не е трагедия? И нима тази трагедия не е по-голяма от шума на Слънчев бряг?
© Владимир Георгиев Всички права запазени