Това е, май е! А щом е май, то значи е време за балове, много шум от клаксони следобедите, безброй цветни балони и коя от коя по-красиви рокли. Но и време на една раздяла с приятел, с прозореца до твоя чин и приятеля на него до теб.
Миналата година попитах един абитуриент: “Как се чувстваш, сега след бала, след края на учебната година, който толкова дълго си чакал?”. Tой ме погледна леко объркан и каза: “Сега ми се иска да съм осми клас...” – после се загледа някъде пред него, а в очите му се прочетоха хиляди спомени.
Топла утрин, майското слънце гали зелените дървета и се смее весело над забързаните зрелостници, които все по-загрижени влизат и излизат от магазините. Всеки с различния си проблем - кои да са обувките, коя да е роклята, костюма, а прическата? О, не, ами грима?! Как, няма време? Това е, това е денят - на бала, денят, в който те ще си кажат “сбогом, приятели” и ще се запитат “къде останаха чудните вечери?”! Скоро колата ще спре пред блока в крайния квартал и те за последно ...