Трябва да изясняваме нещата, не да ги опростяваме. Опростенчеството, свеждането на държавността до битовизма на уличното поведение не води до нищо. Виж, яснотата е хубава: тя дава шанс да разбереш случващото се и да усетиш как то подминава същественото, за да прикрие глупостта си.
Вицепремиерът по икономическите въпроси и демографската политика – който и да е той! – трябва да бъде питан за това, което е направил в областта на икономиката и демографията. Той може да ходи по дискотеки; нощем, яхнал белите коне на дрогата, да обикаля барове и да обискира проститутките, да арестува дисководещи и да опитва питиетата, да рови в хладилниците и да проверява прахта по плотовете... Той може да прави всичко като всеки човек. Но като вицепремиер по икономическите въпроси той е отговорен пред народа и пред правителството за икономиката. Не за заведения, не за дискотеки, не за шума, не за отделни курорти, не за един отрасъл дори.
А икономиката ни се срива. Чужди инвестиции почти липсват. Работещите безработни се увеличават. Заплатите са най-ниски в Европа. Средствата от еврофондовете се оказват напълно недостатъчни, за да задвижат колелото на стопанските процеси. Трябва нов мотор.
Вицепремиерът по демографската политика е отговорен пред народа и правителството за демографията. Не за дрогата в баровете, на за шума в летните курорти, не за чистотата на тоалетните.
А България изживява най-големия си демографски срив след Освобождението от турско робство. Никой никога не се отнасял по-зле към собствения си народ от правителствата през последните двайсет и седем години. Къде са програмите за възраждане на надеждата на младите? Какви са стимулите към младите семейства? Как се осигурява и обекчава отглеждането на децата? И понеже демографията е свързана с икономиката – какви програми обмисля правителството съвместно с банките, за да осигури по-светло бъдеще на младите родители и децата им, за да останат в страната...
Нищо не се прави по въпроса.
Няма политики, няма мислене, няма анализ.
Точно обратното има – улично поведение, крясъци, нощни изпълнения, шумно, кресливо ограничаване на шума, бягство от смисъла, който оправдава съществуването на държавата. Както пише Томас Хобс в „Левиатан” (Хобс, Т. Левиатан. За човека и държавата. С., Лист, 2017, с. 126): „Където няма държава, нищо не е несправедливо.” Това го знаят всички мутри без да са чели Хобс. За тях е важно държавата да е мутренска. Тогава несправедливостта ще форма на държавността.
Хубаво е да е напълно ясно: докато подвижността, мобилността, физическата активност на органи на държавата олицетворява дейността им, няма да има държава. Не е нужно така пищно и шампанизирано да се отразява придвижването на министрите от точна А до точка Б на територията на държавата. Важното е те да работят за това, за което са избрани. Да подобряват живота на българите. Да бъдат отговорни и сериозни. Простичко. И най-вече: ясно.
© Владимир Георгиев Всички права запазени