Защо е важно човек да има позиция по въпросите, които разтърсват обществото?

Важно е човек да има позиция по въпросите, които разтърсват обществото, защото той е част от него и има пълното право да изказва мнение и да заема нечия страна. А какво точно разтърсва обществото? Дали ще е скандалната на пръв поглед младеж или хората, които го допускат и дори подкрепят? Каквато и да е причината, едно е ясно - проблеми винаги има и ще има. Един от най-интересните факти за тяхното начало е доброто намерение, което не винаги е сигурно, че е толкова добронамерено, за колкото се представя. Както и не безизвестната мисъл, че за едно провинение невинни не съществуват. Да, така е, но какво може да стори безгласното гласно общество, на което се крепят основите на тази страна с богато минало, но обезнадеждаващо бъдеще? Вярно, не сме само ние, целият свят е пропаднал в целта си да стане по-добър. Последното, което е останало на обикновения данъкоплатец е, да има своя позиция и гледна точка. Не е важно колко души подкрепят и отхвърлят днешния свят, важното е справедливостта да възтържествува както обикновено се случва в приказките, но, за съжаление, тя в момента е на почивка някъде на Хаваите, с коктейл в ръка и е прекалено ангажирана. Затова малкия човек е принуден да научи няколко трудни урока за оцеляване в светската джунгла - сълзите не помагат, както храната, наркотиците, цигарите, кофеина и всички останали лица на новото поколение. Все пак, ако малкия човек вече добре си е научил урока и гордо се е изтъркулил до своята позиция, то това не е причина да вледенява сърцето си за околните и да се заключва в тясното си апартаментче с десет ключалки и десет врати. Колкото и въпроси, проблеми, дискусии и други подобни събрания да се осъществят, все не ни остава време да се погледнем в огледалото, за да видим как образът ни някак бледнее и се губи в ненужни притеснения за ненужни неща. Поради тази причина продължителността на живота рязко се сниши, особено след появата на онези филосовски умове, които го определиха като жесток и напълно неоправдан. Човекът с ясна позиция, който и до днес се старае да я запази, е от онзи тип хора, които не могат да се примирят с настоящето и се опитват всячески да върнат на мода старите методи. От другата страна пък стоят тези, които искат да летят без самолет, да открият нови форми на живот, да купонясват, да са готини и да излизат с още по-готини, да си купуват скъпи и лъскави неща и да не се свенят поне по три пъти на ден да престъпват закона (нали той за това е създаден), да живеят колкото и както си искат. Така не бива. Тук не може да се съди кой е добър и кой е лош, но едно е сигурно - и двете страни допускат една и съща груба грешка - човекът. Като доминиращ вид над всички останали същества би трябвало по-добре от тях да знаем, че както е тръгнало краят може да се окаже разнопосочен. И някъде там на многолъчката седи малкия човек и сочи към своята позиция, но и той вече не е сигурен в нея, защото цял живот са го убеждавали, че трябва да има мнение, също както на жените им е влязла мухата, че трябва да имат глас. Наистина, човек трябва да има своя гледна точка и никой не му пречи, но колкото до осъществяването, е... това е съвсем друг въпрос - тук конкурентите се състезават по дълбочината на джоба си и по „връзките" на високопоставените си обувки. Затова, хора, не се притеснявайте да кажете това, което мисилите - винаги ще има кой да ви изслуша или подкрепи (или поне ще се престори). Това е от мен и горе главата, защото и утре е ден!