Лунно перо

1.07.2015 г., 17:32 ч.

Картини

828 0 0

Аз дочаках нежният полъх на нощта,
Рязко вперил поглед към небесата.
Изкрящи звездици пленяваха душата ми.
Ах,
и Луната беше там-останал по нея, онемял!
Сребърни нишки я обгръщаха.
Беше толкова красива!
Аз гледах нея, тя гледаше мен...

И сякаш за миг осъзнах-всяка частица, всяка капчица светлина
сякаш образуват
пера.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Лунно перо

Свързани произведения

Коментари

Предложения