От минутата тихо белязала всички минути,

от родилните мъки на целия сгърчен живот,

от Големия взрив, който ражда наместо да срути,

го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.

И защото го пише на Книгата черно на бяло

(оттогава са писани песни и не един стих),

го поливах да цъфне - лютиче от моето тяло,

но покълвайки в мен, осъзнах, че сама се родих.

© Миглена Миткова 

Акварел, размер А4