"Майка" - акварел, 15/20 см.
 
Нахлузих си ниски обувки и рокля -
цветя на усмивката, знам, ми отиват.
Обичаща вече е моята роля
защото съм майка. С това съм красива.

Прегръща ме с поглед старицата в двора
(усмивка заразно така се предава)
и светим навярно сред другите хора
защото съм майка. И тя е такава.

Чирикаща сойка огрява гнездото.
На мънички човки любовно говори
за полет и обич. А птичите ноти
катерят, катерят се бавно нагоре. 

И ето, от радост заплака росата.
Дори и небето кристали зарони,
че черната почва, по майчински свята,
с любов ще откърми дървесните клони.

Текст и илюстрация: Миглена Миткова