Разпусна нощта  свойта дълга коса

и загърна гальовно небето.

С воал тъмнина планините застла.

Укроти светлинките в полето.

Настана навред тишина. Красота.

Суетата човешка замлъкна.

Само луната се горе засмя

на щурчетата мило подшушна

да засвирят своя приказен валс,

да се слеят с шума на листата,

да приспят с песента всяка будна душа,

миг покой да дарят на земята.