Свободата е свързана с истината и живота!

Основополагащият въпрос за свободата е индивидуалността на човека.

Свободата е правото на избор!

Свободата е осъзната необходимост!

Свободата е полет на мисълта!

Свободата значи борба!

Свободата е отговорност!

Свобода = Спонтанност

Смисъл, справедливост, право, независимост, цел, перспектива, сила, промяна, власт, защита… всичко това е Свобода!

Как да бъдем свободни?

Защо се стремим да бъдем свободни?

Свободата е СВЯТ БЕЗ ОРИЕНТИР!

Свободата е да направим правилният избор. Да играем по правилата, но да не бъдем зависими от тях, така че и без тях да можем да се справим! Свободата като осъзната необходимост е резултат от самата същност на човека и е вследствие на средата която го заобикаля. На фона тази парадигма, богословът-автор на настоящата изложба Жанета Иванова /Жана’Арт/, представя една трансцедентна инсталация. Някой от нейните типажи са бездомници, които тя скицира в европейските столици Прага и Виена. А дали бездомниците са свободни с този начин на живот? Могат ли да избират? Маже би дяволът се е намесил в тяхната съдба? Дяволът който винаги пречи, свежда живота до оцеленческо ниво, спира добрите намерения и измисля какви ли не хитрини, за да подтикне човекът към злото. Дявол може да бъде всеки един от нас. Тук рисунката на дявола е иронична, но символизира ентропията на заобикалящата ни среда, деградацията на човешката личност. Има ли спасение?

Като позитивен герой от художествения спектакъл в представите на художничката се появява Времето. То е личност, то е живо, то е на страната на доброто, то отмерва житейските ситуации в полза на човека, то е справедливо и обичащо човека, то се съдържа у Бог, защото Бог е свобода!

С настоящата инсталация на тема “Свят без ориентир”, авторката изразява това, че да боравиш с времето и да се побереш в него, т.е. да направиш всичко което искаш е почти невъзможно. Човека в процеса на контакта със заобикалящата го действителност и контактувайки чрез разума си с нея, избира свободно какво му е потребно и какво не. Така мислите и представите на авторката по темата са поднесени в рисунки /от молив и туш, до акварел и колаж/. Критична към собствените си размишления, тя си дава сметка, че вероятно двете рисунки на католически катедрали /”Св. Лаврентий” в Прага – аранжиран в абстракциите с молив; “Синята Катедрала” в Братислава – акварел/, съдържат противоречив момент, тъй като човек може да може да изразява свободно отношението си към реалността, но не е свободен да решава свободата от собствената си природа и религиозна принадлежност. Човек може да бъде свободен до толкова до колкото познава себе си. Свободата става като самоопределение на самите нас. Абсолютна СВОБОДА = Абсолютна НЕЗАВИСИМОСТ. Ние сами ограничаваме свободата, заради страхът и инстинкта за самосъхранение. Да си свободен означава да си даваш сметка за последствията от свободата. Когато свеждаме цялата действителност като обект на нашата дейност, тогава осъзнаваме, че самата тя съществува сама по себе си без да съдържа нравствена значимост. Така ние се чувстваме свободни да се разпореждаме по своя воля и желание, но как бихме могли да се чувстваме свободни /човек е свободен когато сам определя своето поведение/ след като поведението ни, за да бъде разумно следва да се съобразява с причинно следствените вериги.

Настоящата експозиция е  екзистенциално насочена и философията на инсталацията като цяло, отива отвъд границите на света, превръщайки се в трансцедентална, в един СВЯТ БЕЗ ОРИЕНТИР, какъвто авторката създава в една микро среда.

Изложбата “Свят без ориентир” може да се види в гр. София на ул.”Лом”№1 в “the egg bar” до 21. 11. 2011 г.