В тези очи е събрана тишината на едно загубено детство – болка, която никой не чу, сълзи, които никой не избърса. Лицето, обрамчено от сянката на качулката, говори без думи за самотата, за страховете, за тежестта, която не би трябвало да лежи върху детски рамене.

Тази картина е вик в мълчание – за онези, които растат в сянката на жестокостта, забравени от света, но не и от собствените си белези.

Експеримент с креда

Черна хартия, 140 gsm