„Не ме оставяй да потъна! Вече ще те слушам! Ще те слушам обещавам. Ще съм послушна! Обещавааааам!” 
После изпадна в някакви конвулсии надавайки гърлен животински вой. Акустиката на пещерата го превърна в зловещ звук - все едно излизащ от гърлото на агонизиращ демон. Буквално цялата плувна в пот. Разхлипа се точно като невръстно дете. После започна да хихика. Но пък не спираше да се движи. Тихичко плачейки и смеейки се едновременно бе здраво вкопчена с ръце и крака в мен. Така в това си състояние продължи да поддържа еротичния такт от кръста надолу…. След има няма три четири минутки се опитах полека, полека да се измъкна от хватката й и да греба към брега. Тя се надигна и сподавено промълви:
-    Мишо моля ти се не излизай!
-    Добре! Тука съм! Обичам те! Ще съм там, където трябва докато е необходимо. Не се притеснявай  –  успокоих я аз без да ми бе ясно от къде не трябваше да излизам от нея или от езерото.    
След още минутка две тя се съвзе. 
Разцелува ме! 
Вече си беше същата! 
… типичната Ная! 
Дори за мое най-голямо учудване сама натопи главата си под водата. Изтри си потта от лицето. Даже в един момент се гмурна и мина под мен в тъмната вода. Бяха страхотни мигове. Нещо като огън под водата. Ная си беше пак Ная. Аз също си бях Мишо, но малко по-учуден Мишо. Ааа също, също - всъщност толкова се бях вживял...  Че май, май се обърках последно кой съм - Мишо или Адам. Явно повече съм бил втория, защото спрях да се притеснявам за нея, за нас и за всичко наоколо. Отдадох се изцяло и безрезервно на водното сладострастие. 
Бе невероятно. 
Само с много прецизен фотофиниш можеше да се забележи, кой достигна до кулминацията си пръв. Разликата от другите пъти, когато сме се любили беше, че сега сме в дълбоката вода. И в това, че тя не спираше да плаче и да се смее едновременно. Само малки деца съм виждал в три минути, пет пъти да сменят смеха с плач и обратно.
Излязохме на плиткото. Доядохме си Райската салата. Ная не спираше да ме обсипва с целувки. От всичко случило се бях доста изморен, за да мисля логично. После тя ме хвана за ръка. Заведе ме зад паравана. Избърса ме старателно. Избърса и себе си. Пак ме обсипа с ласки! Както каза тя - нямаше как да се отказва на бременна жена. 
Отдадохме се на удоволствието - отново. 
След финала аз се понадигнах и попитах:
-    Я сега да видим... Коя от двете пардон трите ще ми обясни какво става тази вечер тук. Плачеш като за една?! Смееш се като за две!? Любиш се като за три!? Какво става тук изобщо? Ще ми каже ли някоя от вас? Не разбирам?  Само моля да говорите по ред! 
-    Тризначки ли съм вече. Не бях ли близначка?
-    Да три сте! И трите едновременно ми идвате малко в повече. Коя от трите грации ще започне първа с изповедта си, а? Хайде казвайте коя ще е първа - Ева, Яна или Ная?          
-    Млъкни глупчо няма сега да разваляме момента с твоите логики. До сега я кара без въпроси... И ухааа... бууха... духаааа...  И трите дядо попе...! И трите дядо попе...! А сега изведнъж коя от трите ще се изповяда дядо попе? Не може то така! Като се наспиш, тогава ще си говорим  –  смъмри ме на бързо сценаристката на пещерното еротично шоу и се сгуши до мен.
Така и стана - после съм заспал.