Слънцето и луната - еврейска приказка

Бог се заел да сътвори света. Отначало той не бил много доволен от онова, което излизало под ръцете му. Но в един момент изпънал ръка и я завъртял над главата си – и се появило Небето! После обхванал нищото с ръце, сякаш държал топка – и Земята била създадена! Но тъкмо щял да продължи със сътворението на другите неща, дошла Земята и помолила:
– Господи, искам и аз да съм така близо до теб, както и небето.
Бог успокоил Земята и й обещал да направи така, че никога да не се чувства самотна. После създал водата и планините, растенията и животните, а накрая и хората.
Всичко тънело в дълбока тъмнина. Бог обаче искал да се порадва на своите творения и затова измислил Слънцето и Луната. Щом изгрели те на небето, всичко засияло в ярка светлина. Тогава Слънцето и Луната били еднакво големи и светели еднакво силно. Но скоро след това Луната се явила пред божия трон.
– Чуй ме, Господи! Мисля, че твоите творения са прекрасни, но не намираш ли, че ще е достатъчно, ако само единият свети с ярка светлина – аз.
Бог вдигнал ръка и накарал Луната да млъкне. Тъжно погледнал той към своето творение и с болка разбрал, че заедно с мира на света са се появили завистта и раздорът. Обърнал се към Луната и казал:
– Луно, ще трябва да те раздробя. Ще направя от теб милиони звезди. Ще трябва да се научиш да се подчиняваш. Ще получаваш светлината си от Слънцето. Ще се наложи да се научиш и на смирение. От днес нататък ще стоиш в сянката на Земята.
Така и станало.
Луната настигнала Бог и поискала да му се извини, но Бог й рекъл:
– ТИ получи своята съдба. Но искам малко да те утеша. Ще ти дам един народ – еврейския, който по теб ще брои дните си и към теб ще отправя молитвите си.
Така и до днес евреите пресмятат своя календар по Луната, а не както всички други народи – по Слънцето.