Настига ни бурята в лятната вечер -
решителни облаци, пестници от вятър -
две последни минути, преди да усетим
как стопява се крехката мисъл за бягство.
И тръгват на капките първите кълнове,
мълчи хоризонтът, затиснат от тътена
и слуша как някъде търкалят се мълнии -
далече, далече - до синя безпътица.
Връхлита ни бурята и няма спасение
от нейните вечни солени милувки.
Сурова любовница, ясно знамение
от какво сме направени и колко ли струваме.
Завърта ни вихър от минали лудости,
събаря ни шапките, търкулва ни весело -
каквото намерихме - пак е изгубено,
каквото делихме - отново е смесено.
Умират мечти, отмаляват желания.
Нагълтани с въздух, олекнали в ставите,
с присвити очи и отворени рани -
притихваме, вкопчени в свойто оставане.
И търсим душа - вместо нас да остане,
вместо нас да заплаче и по нас да извика.
Само някъде там капки, блясък и вятър
стриват птици на крясък и ридаят във стихове.
Но дъждът се протегна към нови пространства,
усмихна се бурята - и вече изглежда,
че нашият страх е родилно очакване,
а нейната ярост е всъщност надежда.
Отиде си вятърът, понесъл хоругвите
към други лета и към други неверници,
а ние оставаме тук да тъгуваме
по своята буря. А небето ни - черно.
"И търсим душа - вместо нас да остане,
вместо нас да заплаче и по нас да извика.
Само някъде там капки, блясък и вятър
стриват птици на крясък и ридаят във стихове. "
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав текст и музика!