Достойно ест яко воистину блажити тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную и матер Бога нашего. Честнейшую херувим и славнейшую без сравнения серафим, без истления Бога Слова рождшую, сущую Богородицу тя величаем
Наистина е достойно да те облажаваме, Богородице, вечноблажена, пренепорочна и Mайка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите; нетленно родила Бога Слово, истинска Богородице, величаем те.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Ванина, не е преработено в западно класически стил, а е доста добро и мелодически, и в стила на бифоничния, т.е. с иссо сложно изваян красив и богат хоров съпровод. ...Този път се налага да те поуча. Иссото, хоровият съпровод, на основната мелодия, в архаичния византийски стил е и с изисквания да се избягва терцовия интервал, и да не варира често. Дори понякога подчертано потрябява интервала малка секунда, който за западните уши звучи фалшиво, а си е хармоничен спрямо древните ладове. И забележи нотния текст във видеото. В него има само два гласа : мелодия в петолинието с ключ сол и иссо в петолинието с ключ фа. Единственият красив недостатък на това иссо е, че е богато раздвижено... Простичкото и отдадено със сърдечна искреност,
но бедно откъм мелодичност и хармония пеене, си е за отдадени Богу мили наивни старици...
https://www.youtube.com/watch?v=VjBLgSGemec
Ето тука същото песнопение, само че за съжаление е преработено и звучи западно-класически. Като вземеш само основната мелодия и изтриеш всичките там прибавки , и оставиш само исон към мелодията и се получава някогашното истинско песнопение. Тук има преминаване в различни хармонии, и си е трудно. А в предното изпълнение което посочих от Николо-Василевски манастир, което е смирено и спокойно, това преминаване от една хармония в друга липсва.
Сега този манастир е разрушен от Украинска страна(от западносатаниска страна) с изключение на най голямата църква. И там небоейки се от честите нападения се подвизават монаси и монахини.
Второто направление в което се изкривява е: как да нарека... Някак си звучи замазано като че турско. И трудно се намира истинско песнопение Православно. Но има... и понеже тези кои пеят истински не искат да се изявяват и бягат от света е трудно да ги намериш.
А относно как в Русия се пазят... ето един приме:
https://www.youtube.com/watch?v=RkManHzuqlo
Херувимская песнь. Староболгарский распев. Свято-Успенский Николо-Васильевский монастырь
За Православните християни е важно Славата Божия, а не своята. Заставаш, забравяки себе си и пееш не пред човеци, а пред Бога. И това е много трудно. Малко ти излезе гласа и айде... оня рогатия ти шепне: "Колко хбаво пееш..." И ако не се отсече това внушение на време, и душата ти в ада се срива. А оставиш ли си гласа в ръцете на Бога, все едно не ти пееш, тогава и без мъчение се пее. Но е много трудно. Това аз се опитвам само... по подражание на едни монахини кои смирени оставили и забравили себе си и гласът им леко, леко се носи и хвалят Бога. Няма да забравя. В параклис Света Злата Мъгленска бе в София. Служеха по Светоотеческия календар, но после нещо ги прогониха за съжаление. Православната музика, истинската е от Светия Дух съвършенна е. Но за съжаление силите на антихриста я изкривяват в две направления: Западно-класическа, както е в Александър Невски и в много руски църкви, но не всички. При тях са се запазили много български песнопения.
Доста трудно за вокалист без или неразвити гласови данни. Повредите, т.е. преминаванията на мелодията в друг лад, тоналност, трябва да се изпълняват точно. Иначе мелодията остава монотонна... Поздравявам Ви за старанието върху това трудно за изпълнение песнопение от съкровищницата на българската църковна музика, която тъне в прах с "помощта" и на ,ърквата. Не е правописна грешка, ами защото заичам на "ц", когато става дума за българската-руска, мам му!... В Ал. Невски се " дерат" да песнопеят по руски " тертип". Бифоничното българско, наследено от Византия и романтично смесено с българския фолклор тъне в прах... С уважение.
Всичко е добре, но тези “ъ” та и “ь” та не ми седят на място, като и възрастта от 108 години. Ако сте тук за бъзик - няма проблеми. А, хубаво е да се казва и “благодаря” като те харесват или не. Иначе колкото и да е изкуство, седи изкуствено и присадено. Но това са просто мисли, а пояснението, че не е авторско е излишно: на Йоан Кукузел е - пише в заглавието. 😊
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
но бедно откъм мелодичност и хармония пеене, си е за отдадени Богу мили наивни старици...