8.02.2009 г., 18:24 ч.
Душо моя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
© Геновева Цандева
Всички права запазени
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
ДУШО МОЯ
Аз изстинах, Душо моя,
Въглен не остана.
Обичта ми , Душо моя,
пепел разпиляна.
Вятър в мене, Душо моя,
черни мисли гони.
Черни мисли, Душо моя,
тръни ветрогони.
Не посрещнах, Душо моя,
в утринта зорница.
Дъжд удави, Душо моя,
светулки-зеници.
В пепелта си, Душо моя,
скрих перо от птица,
да ме сгрява, Душо моя,
с дъх на гълъбица.
Пак над мене, Душо моя,
облак-черна врана.
Пак се крия, Душо моя,
и със стих те храня.
И щурчето, Душо моя,
от дома избяга.
Крясъците, Душо моя,
с песен не прилягат.
Аз изстинах, Душо моя!
Въглен не остана.
Обичта ми, Душо моя,
пепел разпиляна.
Сянката си, Душо моя,
скрий, да не я видят,
пожалей ме, Душо моя,
да не ни завидят!
Сянката си, Душо моя,
скрий, да не я видят!
Пожалей ме, Душо моя,
да не ни зазидат!
Това е най-кахърната песен, която някога съм правила, много рядко я изпълнявам.Това е документален запис. Някой от компанията ми изтормози китарата от мерак да бъде съпричастен..., акомпаниментът е под всякаква критика... Но затова пък мълчанието на останалите беше на ниво.:))
