* Записът не е особено добър, ама може да се добие представа за парчето. Текст:

Понякога усещам

как нещо ме тревожи.

Човърка ме отвътре

и гложди, и гложди.

Като заспала съвест

и премълчана мъдрост

и нещо ме отнася

навътре, навътре.

Аз сякаш съм във транс.

Не искам да се движа.

Но ме сърбят ръцете

да пиша, да пиша!

За музика, кенефи

или за нещо висше

и аз почти забравям

да дишам, да дишам...

Аз вече нямам тяло.

Аз имам само мозък.

Така съм си летяла.

Попитай ме какво съм!

Аз вече нямам тяло.

Сега съм само мозък.

С движението цяло

разминах се на косъм...

Помръднах леко с пръст

и се превърна в буква.

А пръстът по клавиша

все чуква, и чуква.

Не мога да се спра.

Това е мойто его.

Ще продължа да пиша

за него, за него!

Аз вече нямам тяло.

Аз имам само мозък.

Аз – черно или бяло?

Попитай ме какво съм!

Аз вече нямам тяло.

Сега съм само мозък.

В движението вяло

топя се като восък...