Моя авторска песен. Ето текста: 

Любовта си отиде с лятото
като капка гореща тъга.
Не намерих следите в пясъка
нито в пъстрите птичи ята.

Любовта си отиде празнична.
Отлетя с елегантен поклон.
Неусетно роди се раната
в моя стар, изоставен заслон.

RF:
Но когато на есен облачно
притъмнее небето над нас,
за любов ни нашепва спомена
с листопадно дъждовен глас. /2/

Любовта се завръща искрена,
на сърцето по прашния път.
Тя е вечната наша истина.
Тя е нашата пъпна връв.

И макар да изглежда палава,
непослушна и грешна дори,
щом те чака далечно плаване,
в свойта лодка любов вземи.

RF:
Че когато на есен облачно
притъмнее небето над нас, 
любовта ни нашепва спомени
с листопадно дъждовен глас. /2/