15.09.2022 г., 8:05 ч.

Музика Барок версия 

  Музика » Друга
1641 1 0
00:00
03:39

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Затрупани са дневните страдания.

Откъслечните вопли и стенания.

Корава длан потропва по китарата.

Забравата е в мисълта за славата.

 

Как лесно се късат струните китарни,

преливащи от щастие, но крехки.

Звукът изтънчен произвеждат

и думи във сърцата ни нареждат.

 

Проникновени, стегнати понятия.

Раздвижени от въздух възприятия.

Захранени със замисъл и такт.

Прелюдия към звездния антракт.

 

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?

 

О, не, не е възможно,  

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва

и пълни моята душа.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??