Текст: Венета Арахангелова
Музика и изпълнение: Геновева Цандева

ОБАДИ СЕ, ЛЮБОВ !

Обади се, Любов, за да знам, че те има!
Чуваш ли, някъде свирят Шопен...
И навярно, навярно след туй Паганини
ще прегърне цигулката в нощен рефрен.
    Припев:
Ти видя ли, Любов, 
как Луната заплака
и зад облак сълзите не скри.
Затова над Земята така неочаквано
маргарит тази нощ ще вали.

Ако има, Любов, още мъничко само
пламък във тебе от летния ден,
обади, обади се с плача на пиано
и соната поръчай, соната за мен!
   Припев:
Ако идат, Любов,
само пътища зимни,
със лъка на вечерник смутен,
изсвири ми прелюдия от Паганини
в един леден последен рефрен!

Ти видя ли, Любов, 
как Луната заплака
и зад облак сълзите не скри.
Затова над Земята така неочаквано
маргарит тази нощ ще вали.

Тази песен се роди спонтанно на едно Коледно тържество, когато видях за първи път стихотворението. Нямам възможност да ви я представя с по-добър музикален съпровод. Тогава бих я изпяла и по-баладично.
Ще се радвам ако някой се опита да направи аранжимент.

---------------------------------------------------------------

15.09.09 г.

Изминаха осем месеца от публикуването на тази песен. Вече можете  да я чуете отново, но с аранжимента на Бойко Иванов - me6, който се отзова на молбата ми.

otkrovenia.com/main.php?action=show&id=185028