22.01.2009 г., 18:49 ч.
Суха 
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
© Ксения Соболева
Всички права запазени
Едно от най-сдуханите ми неща:) И най-дългите... Текст:
Сила без вдъхновение.
Без разбиране, но с уважение.
Болка с пресъхнали очи.
Уж говори, а пак мълчи.
Късметлия номер първи
на законите на Мърфи.
Но е сигурна безбожно,
може да е и по-лошо.
А е все така празно и дори още по...
Суха, суха, като восъчна свещ.
И не питам защо.
А душата е жадна и дори още по...
Няма, няма да го разбереш.
И не питай какво.
Като кафе без цигара
и любовта е без вяра.
Мрази се и се обича,
търси цел да се затича.
Тича, без да вижда смисъл.
Бяг тъй сладък, но и кисел.
Със усмивка без причина.
Телевизор без картина.
А е все така празно и дори още по...
Суха, суха, като восъчна свещ.
И не питам защо.
А душата е жадна и дори още по...
Няма, няма да го разбереш.
И не питай какво.
Тъжна, без да си повярва.
Пак напред - и изпреварва.
Неуморна до насита,
уморена до лимита.
Пак сама на своя остров,
няма вяра и на Господ.
Вече нищо не очаква,
но на всичко ще се радва.
А е все така празно и дори още по...
Суха, суха, като восъчна свещ.
И не питам защо.
А душата е жадна и дори още по...
Няма, няма да го разбереш.
И не питай какво.
Има всичко без остатък.
Няма нищо във придатък.
Сред тълпата в самотата
бавно чеше си главата.
А въобще не я сърби,
но не вярва, че боли.
Вярва във едно стабилно -
може да боли ПО-СИЛНО.
А е все така празно и дори още по...
Суха, суха, като восъчна свещ.
И не питам защо.
А душата е жадна и дори още по...
Няма, няма да го разбереш.
И не питай какво.
Силна, без да го желае.
Мрази се, че всичко знае.
Ценна, без да го усеща.
Устременост без надежда.
Разум без обяснение.
Без разбиране, но с уважение.
Радост с претръпнала душа.
Уж говоря, а пак мълча...