Изпят авторски текст по песента "Algo pequenito" на Daniel Diges

*“ Там във планината,

някъде в гората-

плувах по реката и притисках цвете във ръце...

... без да знам коя съм,

без да знам каква съм-

само някакво детенце със уплашено сърце!

Реката укроти се,

слънце появи се

и грейна силно като ден, но след безкрайно дълга нощ!

Аз се носех в плетен кош

и удрях всеки камък както дялкане със нож,

но тогава тя дойде-

взе ме от реката в своите ръце!“

„Как ли те намерих

теб сега дете,

кой ли те доведе

в моите ръце?

Ти сега мълчиш си тук пред мен

и сладко се усмихваш ти сега на всеки слънчев ден!

Сега не се страхувай-

вече си при мен,

без да знам коя си- вземам те със мен!

Ще те уча да лекуваш ти

всяка рана, всяка болка и ранените души!“

„Ти държеше цвете,

стискаше го с двете

с двете мънички ръчички, които милват ме сега-

сълзи падаха във стон,

върху нежния красиво-цветен златен медальон-

с теменужки сплетен той...

с обич е направен, за да бъде твой!“

„Магьоснице, велика –

учиш всеки ден

как да излекувам раната във мен?

Как да търся болка в другите,

да лекувам всяка рана или счупено сърце?

Но как да я намеря

таз следа сега...

кой ли да потърся?

Днес? Не знам кога...

Покажи ми знак във тоз прелом

или къщата, която може би е родния ми дом!“

„Но ние сме си двете

заедно сега –

в слънце, буря, облак,

или пък в мъгла-

ще открием заедно със теб

всяка стъпка зиме, лете,

във поляни или в степ!

Заедно ще бъдем

ние с теб до край,

или докато намериш

своя роден рай...

... и когато го намериш ти

- не ме търси, не се обръщай-

само... ме пусни!“