Предлагам ви една от песните, посветени на родния  ми град Ловеч. Пускам я малко късно в сайта, но едва днес беше качена във Vbox7. Просто исках да ви направя съпричастни на  Великденската ни разходка  на фона на прекрасния аранжимент, който Меш направи. Приятно гледане и слушане!

http://vbox7.com/play:9b569e1f

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева

Аранжимент: Бойко Иванов - Ме6

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

И пак така Великденският дъжд

ме ръси, наслоеното премита.

И пак така, разпъната на кръст,

по улиците на Вароша скитам.

Събират се светините ведно

и ме повеждат стъпки на комити,

и крепост, и Апостол, и писмо

история преплита под стрехите.

И се усещам светла и добра,

и светя, и се пръскам в свята обич.

Ако след време пак се преродя,

търсете ме във люляка на Ловеч.

Върти се, колелото се върти...

Човешкият живот гори, не пита.

Учители, приятели, съдби...

Множат се пламъчета на свещите.

Едно дете със въдица в ръка,

заплитах златна песен под върбите.

Годините събирам по брега.

Реката днес прилива от очите ми.

И се усещам светла и добра,

и светя, и се пръскам в свята обич.

Ако след време пак се преродя,

търсете ме под слънцето на Ловеч.