Слънцето клонеше към хоризонта. Рада седеше близо до пътеката, обърната към залеза. Настаних се малко вдясно от нея.
Седях, гледайки към огромния златен диск на слънцето и усещах как в дланите ми, обърнати към Слънцето навлиза топлина.
Имах въпрос и той изплува. По-рано не можех ясно да го изразя, но сега, бидейки в обсега на златните слънчеви лъчи, мисълта ми стана ясна, и въпроса се облече в думи.
Защо хората продължават да водят начин на живот, който неизбежно ще доведе до унищожаване на човечеството?
Помнех думите на Добриня от казармата: Сатаната е създал нашия сегашен обществен свят, и ние, като уловени риби, безпомощно се блъскаме в неговите мрежи. И нищо не можем да направим, освен още повече да се заплитаме в тези мрежи. Прехвърляйки отговорността за нашия живот върху Сатаната (като създател на системите), ние сами се отказваме от избора да бъдем свободни.
Знаейки от Добриня устройството на нашето общество, и по принцип - пътищата за търсене на свободата, в продължение на вече ...