Пияният дъжд
(превод от руски)
Слушах Дъжда...
Беше пиян до козирката...
Безспирно ръсеше глупости тънки,
скачаше от перваз на перваз и долу.
Падаше в локвата с чувство и звънко.
Опиянение пръскаше в удивени лица...
Той ми разказа къде е домът ти,
как ти тъгуваш, как листове мачкаш,
когато ми пишеш писмо след писмо,
скришом, в нощта, в полумрака...
Той ми разказа всичко, що знаеше
и дружески го прегърнах през рамо.
И с вятъра северен изпратих в букет
целувки, сто хиляди - за тебе!... Само!...
Упоен от дъжда, аз падам в небето.
Не, не пиян съм, а развеселен...
Зная, летиш и ти във висините
и вече към къщи не бързаш... Към мен!
.............................
Пьяный дождь
Алекс Кантер
Я слушал дождь,
Он пьяным был совсем...
И глупости болтал он без умолку...
Срывался с подоконника и вниз
Он падал, ударяя в лужу звонко,
И брызгал хмелем в удивленье лиц...
Он рассказал о том, где ты живёшь,
Как ты грустишь и комкаешь бумагу,
Когда мне пишешь новое письмо
Украдкою, ночами, под лампадой...
Он рассказал мне всё, что только знал,
И я по-дружески обнял его за плечи,
И с ветром северным тебе одной послал
Сто тысяч поцелуев в этот вечер.
Дождём напившись, падаю я в небо...
Нет, я не пьяный, просто шебутной...
А ты летаешь где-то ещё выше,
И больше не торопишься домой...
© Дивна Всички права запазени