***, Александър Сергеевич Пушкин
Гречанка верная! не плачь, — он пал героем,
Свинец врага в его вонзился грудь.
Не плачь — не ты ль ему сама пред первым боем
Назначила кровавый чести путь?
Тогда, тяжелую предчувствуя разлуку,
Супруг тебе простер торжественную руку,
Младенца своего в слезах благословил,
Но знамя черное свободой восшумело.
Как Аристогитон, он миртом меч обвил,
Он в сечу ринулся — и, падши, совершил
Великое, святое дело.
извор:
( http://rvb.ru/pushkin/01text/01versus/0217_22/1821/0111.htm )
..................................................................................................................................
Гръкиньо предана, без плач! – Героят падна.
Куршума вражи той посрещна с гръд.
Нали го тласна тѝ към първа бран отрадна –
към кървав и за чест и подвиг път?
Тогава твоят мъж, предчувствайки раздяла,
ръката си към теб протегна, закопняла
и в с`ълзи си синà невръст благослови,
но знаме черно се развя към Свободата.
Нов Аристогитòн, той меча с мирт обви
и хвърли се в сечта, и паднал, прояви
в делà велики доблест свята.
© Стоян Минев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да видим как го е превел професионалистът.
превод: Григор Ленков
***
Гъркиньо вярна! Не плачи, умря героя
с куршума на омразен враг в гръдта.
О, не плачи, нали самичка преди боя
ти му посочи пътя на честта?
И той, предчувствайки раздялата тогава,
протегна ти тържествено десница здрава,
със сълзи своя младенец благослови.
Но знамето на свободата вдигна смело.
Подобно Аристогитон с мирт меча си обви,
в сечта се хвърли - и пронизан, сътвори
велико и свещено дело.
Жертвал е част от качеството на тройната рима. Не става дума за това че са глаголни. Те са такива и в оригинала. А за качество от акустична гледна точка. И от графична, ако щеш. Но пък е "заковал" поантата. -
Благодаря, mariniki (Магдалена Костадинова)!
Благодаря, Красимире - maistora (Красимир Тенев)!
За мене трудността при неупотребата на
„и в сълзи младенеца си благослови“ произтича от желанието ми - непременно да бъде спазена цезурата във всеки стих след шестата сричка без последния (стих), където обаче тя при Пушкин е постигната след четвъртата ! сричка съобразно изискванията на
„а л е к с а н д р и н и т е“.
В опита за превод не успях да постигна цезура след четвъртата сричка в последния Пушкинов стих на това негово стихотворение.
„Успокоявах се“, че последният Пушкинов стих е с по брой срички, по-малък от десет и така това неспазване на цезурата след четвъртата сричка,както е при Пушкин в последния стих на неговото стихотворение, ще бъде при опита ми за превод по-малко „забележимо“, но! Пушкин е спазил цезура и в последния стих на това стихотворение, въпреки че стихът тук е с по-малко от десет срички и според александрините цезура не е нужна.
В бългаския език под „младенец, респективно - Младенец“ на първо място разбираме Спасителя, а след това -
„невръстно дете“. А и нямаше как да се запази цезурата след шестата сричка.
При „невръст“ се осланях на интуицията на читателя - „невръст - чевръст, невръстен - покръстен, но не и чевръстен,
невръст - НЕ В РЪСТ“.
На руски език под „падши“ се разбира, че героят е извършил велико свято дело преди да падне.
На български език не може да се каже, че паднал, героят е извършил велико дело, защото няма как - паднал да го извърши,а трябва да е жив, за да го извърши.
„Внасянето на святата доблест“ е за да се разбере, че преди да падне, героят е извършил велико дело, респективно „велики делà“, а и за да запазя римата.
Държах навсякъде да бъде пълна рима.
Съзнавам недостатъците на опита ми за превод и моля за снизхождение.
Искрено.
! -
Точно е като смисъл. Формата е пресъздадена с всички атрибути. Аз бих написал:
и в сълзи младенеца си благослови.
Така се избягва утежняващата четивността инверсия и ненормативното "невръст".
В поантата думата "доблест" не произтича от буквалния превод. И някак омаловажава великото свято дело (единствено число), защото е проявена чрез него, т.е. неговата роля се свежда до инструмент за проявлението на доблестта, която в превода е станала свята вместо него. А би трябвало да се акцентира на великото свято дело в чието име героят жертва живота си. -
великолепно, радвам се, че прочетох..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти, Красимире - maistora (Красимир Тенев), за градивната ти критика.Това ме подтикна да опитам да поработя още върху своя текст на български език. И се получи следното:
Гръкиньо предана, без плач! – Героят падна.
Куршума вражи той посрещна с гръд.
Нали го тласна тѝ към първа бран отрадна –
към кървав и за чест и подвиг път?
Тогава твоят мъж, предчувствайки раздяла,
ръката си към теб протегна, закопняла
и младенеца си... в сълзѝ благослови,
но знаме черно се развя към Свободата.
Нов Аристогитòн, той меча с мирт обви
и стòри, влят в сечта и паднал там, увѝ,
велико дело и пресвято.
и втори вариант:
Гръкиньо предана, без плач! – Героят падна.
Куршума вражи той посрещна с гръд.
Нали го тласна тѝ към първа бран отрадна –
към кървав и за чест и подвиг път?
Тогава твоят мъж, предчувствайки раздяла,
ръката си към теб протегна, закопняла
и младенеца си... в сълзѝ благослови,
но Свободата го чрез черен флаг повика.
Нов Аристогитòн, той меча с мирт обви
и стòри, влят в сечта и паднал там, увѝ,
пресвято дело... превелико.
недостатъци :
по една непълна рима и в двата варианта -
1. „Свободата - пресвято“
2. „повика - превелико“
3. неуспех да се постигне цезура след четвъртата сричка при последния ред в двата варианта на български език.
Още веднъж благодаря!
24-05-2015г. 16:15
Първоизвор е творбата!
Преводите ѝ - събратя,
ѝ се срутват пред нозете
и подемат ѝ завèта!
И макар и припознат
чрез труда на преводача,
нека бъде благодат
за на хубостта търсача!