25.11.2008 г., 19:30 ч.
Alex Ubago - Vuelves a pensar
1877
0
0
2 мин за четене
Vuelves a pensar
Llega a tiempo una de esas caricias
que demuestran que uno no está sólo
tranquilizan el espíritu y animan,
ven, recuéstate y olvídate de todo.
Pero hace frío, tienes miedo,
vuelves al pasado por un momento
hoy la lluvia moja un poco más que ayer
y eso lo tienes que aprender a ver.
Hoy vuelves a pensar
cosas que ayer te daban igual,
te has dado cuenta que la vida
ya no resulta tan agradecida,
hoy que puedes mirar esa luz
oscureciendo el día.
Tu experiencia te ha ido enseñando
a desconfiar de todo el mundo.
Hoy, mi vida, yo te extiendo mi mano,
cógela, no dudes, escapemos juntos.
Vuela alto, grita fuerte,
hazte grande, corre y salta.
Vive desafiando a la suerte
que la vida dura poco y hay que aprovecharla.
Hoy vuelves a pensar
cosas que ayer te daban igual,
te has dado cuenta que la vida
ya no resulta tan agradecida,
oscureciendo el día.
Отново се замисляш
Идва на време една от тези ласки,
които ти показват, че човек не е сам,
успокояват и повдигат духа.
Ела, легни си и забрави за всичко.
Но е студено, страх те е,
за миг се връщаш към миналото,
днес дъжда мокри повече от вчера,
и това трябва да се научиш да го виждаш.
Днес отново се замисляш,
за неща, които вчера ти бяха безразлични.
Даваш си сметка, че живота вече не е толкова благосклонен.
днес когато можеш да видиш,
тази светлина при свечеряване.
Твоя опит те научи да не вярваш на света.
днес аз ти подавам ръка,
вземи я, не се съмнявай, да избягаме заедно.
Лети високо, викай силно, бягай, скачай.
Живей като предизвикваш късмета,
че живота е кратък и трябва да се възползваш.
Днес отново се замисляш,
за неща, които вчера ти бяха безразлични.
Даваш си сметка, че живота вече не е толкова благосклонен.
Днес когато можеш да видиш,
тази светлина при свечеряване.
Llega a tiempo una de esas caricias
que demuestran que uno no está sólo
tranquilizan el espíritu y animan,
ven, recuéstate y olvídate de todo.
Pero hace frío, tienes miedo,
vuelves al pasado por un momento
hoy la lluvia moja un poco más que ayer
y eso lo tienes que aprender a ver.
Hoy vuelves a pensar
cosas que ayer te daban igual,
te has dado cuenta que la vida
ya no resulta tan agradecida,
hoy que puedes mirar esa luz
oscureciendo el día.
Tu experiencia te ha ido enseñando
a desconfiar de todo el mundo.
Hoy, mi vida, yo te extiendo mi mano,
cógela, no dudes, escapemos juntos.
Vuela alto, grita fuerte,
hazte grande, corre y salta.
Vive desafiando a la suerte
que la vida dura poco y hay que aprovecharla.
Hoy vuelves a pensar
cosas que ayer te daban igual,
te has dado cuenta que la vida
ya no resulta tan agradecida,
oscureciendo el día.
Отново се замисляш
Идва на време една от тези ласки,
които ти показват, че човек не е сам,
успокояват и повдигат духа.
Ела, легни си и забрави за всичко.
Но е студено, страх те е,
за миг се връщаш към миналото,
днес дъжда мокри повече от вчера,
и това трябва да се научиш да го виждаш.
Днес отново се замисляш,
за неща, които вчера ти бяха безразлични.
Даваш си сметка, че живота вече не е толкова благосклонен.
днес когато можеш да видиш,
тази светлина при свечеряване.
Твоя опит те научи да не вярваш на света.
днес аз ти подавам ръка,
вземи я, не се съмнявай, да избягаме заедно.
Лети високо, викай силно, бягай, скачай.
Живей като предизвикваш късмета,
че живота е кратък и трябва да се възползваш.
Днес отново се замисляш,
за неща, които вчера ти бяха безразлични.
Даваш си сметка, че живота вече не е толкова благосклонен.
Днес когато можеш да видиш,
тази светлина при свечеряване.
© Магдалена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
