Искаш да съм бяла.
Alfonsina Storni
Искаш да съм утро.
Искаш да съм пяна,
искаш да съм бисер.
Лилия какво е,
преди всичко, класа.
Лек парфюм.
Венец оплетен.
Ни лунен лъч
ме е пречистил,
ни перла може
да се назове сестра ми.
Ти ме желаеш снежна,
ти ме желаеш бяла,
ти ме желаеш утро.
Ти, който имаш всичко -
в ръката чаша,
плодове и мед,
И устни пурпур.
Ти, който на маса,
Покрита с грозде
и плът от ляво,
честваш Бакхус.
Ти, който във черните
градини на самотата
облече дрехата червена
на Кражбата.
Ти, който само скелета
запази непокътнат,
не зная още
с цената на какво ли чудо
изискваш да съм бяла.
(Бог да ти прости)
Изискваш да съм чиста.
(Бог да ти прости)
Изискваш да съм утро!
В гората бягай;
Иди във планината;
Устата обърши си ;
Живей в колиба;
Работи с ръцете;
Земята напоявай;
А тялото храни
С горчиви корени;
Пий от скалите
замръзнал сън.
И обнови тялото си
с вода и сол;
Със птиците приказвай.
А на разсъмване стани.
Когато тялото
ти се завърне
и щом поставиш
в него ти душата,
която
в спалнята се лута,
тогава, човеко, мой добър,
ще искаш да съм бяла.
Ще искаш да съм снежна,
ще искаш да съм от класа.
Превод от испански: Лилия Ресенска
Tú me quieres blanca. Alfonsina Storni
Tú me quieres alba,
Me quieres de espumas,
Me quieres de nácar.
Que sea azucena
Sobre todas, casta.
De perfume tenue.
Corola cerrada
Ni un rayo de luna
Filtrado me haya.
Ni una margarita
Se diga mi hermana.
Tú me quieres nívea,
Tú me quieres blanca,
Tú me quieres alba.
Tú que hubiste todas
Las copas a mano,
De frutos y mieles
Los labios morados.
Tú que en el bancete
Cubierto de pámpanos
Dejaste las carnes
Festejando a Baco.
Tú que en los jardines
Negros del Engaño
Vestido de rojo
Tú que el esqueleto
Conservas intacto
No sé todavía
Por cuáles milagros,
Me pretendes blanca
(Dios te lo perdone),
Me pretendes casta
(Dios te lo perdone),
¡Me pretendes alba!
Huye hacia los bosques,
Vete a la montaña;
Límpiate la boca;
Vive en las cabañas;
Toca con las manos
La tierra mojada;
Alimenta el cuerpo
Con raíz amarga;
Bebe de las rocas;
Duerme sobre escarcha;
Renueva tejidos
Con salitre y agua;
Habla con los pájaros
Y lévate al alba.
Y cuando las carnes
Te sean tornadas,
Y cuando hayas puesto
En ellas el alma
Que por las alcobas
Se quedó enredada,
Entonces, buen hombre,
Preténdeme blanca,
Preténdeme nívea,
Preténdeme casta.
© Лилия Ресенска Всички права запазени