Angela Maria Forero
Mirame yo soy la otra,
la que tiene el fuego,
la que sabe bien que hacer.
Tu sonrisa es la caricia,
que me mueve,
que me hace enloquecer.
En la penumbra misterioso
Cada noche me deslumbras
Y te pierdes al amanecer
Y por eso yo pregunto
quien es ese hombre?
que me mira y me desnuda,
una fiera inquieta
que me da mil vueltas,
y me hace temblar,
pero me hace sentir mujer!
Nadie me lo quita,
siempre yo sere su duena,
por la que no duerme,
por la que se muere,
por la que respira.
Ah, ah, ah.
Yo soy su mujer.
(Yo soy su mujer.)
Погледни ме аз съм другата
в която има огън,
която знае какво точно прави.
Твоята усмивка е като ласка,
която ме раздвижва,
която ме подлудява.
В загадъчния полумрак
всяка нощ ме ослепяваш,
а на сутринта изчезваш.
И за това се питам,
кой е този мъж,
който ме гледа и ме разсъблича?
Неспокоен хищник,
който ме кара да се връщам хиляди пъти,
който ме кара да треперя,
но и ме кара да се чувствам жена!
Никой не може да те отнеме от мен.
Винаги ще бъдеш мой.
Заради когото не спя,
заради когото умирам,
заради когото дишам.
Аз съм негова жена.
(Аз съм негова жена)
© Анета Боянова Всички права запазени