Backstreet Boys - Unsuspecting Sunday Afternoon

[Brian:]
How come I was the last to know
Took the stage then you stole the show
Another unsuspecting sunday afternoon
I was captured by that stare
Now I'm shattered, but I don't care
And the people walking by don't have a clue

[Brian/AJ:]
That I kissed your face
Till the sun was in our eyes
Till the afternoon arrived
And I can't explain
Last night I saw the fireworks
The kind of pain that never hurts
The one you hate to love is made for you
Another unsuspecting Sunday afternoon

[Nick:]
Monday is a funny thing
Still waiting for the phone to ring
Will my imagination take it slow
After Saturday, my life is changed
In a moment it was rearranged
Strange how easy it is letting go
And I miss your face
Like the sun was in my eyes
And now I'm running blind

[Nick/AJ/Brian:]
And I can't explain
Last night I saw the fireworks
The kind of pain that never hurts
The one you hate to love is made for you
Another unsuspecting Sunday afternoon

[All:]
This sweet relief
Unexpected things
Is this the end or only the beginning

I miss your face
Like the sun was in my eyes
Like the afternoon
Now I'm running blind (running blind)
I can't explain (can't explain)

[AJ:]
Last night I saw the fireworks
the kind of pain that never hurts
The one you hate to love that's made for you
Another unsuspecting Sunday afternoon.
Another unsuspecting Sunday afternoon.

Как можах последен да науча,
че си превзела сцената и си откраднала шоуто,
в неподозиращия неделен следобед.
Бях пленен от погледа ти,
сега съм съкрушем, но не ми пука.
И хората, които минават дори не подозират.

Целувах лицето ти,
докато искрите бяха в очите ни,
докато те пристигаха.
И не мога да си го обясня.
Снощи видях фойеверки
във вид на болка, от която никога не боли.
Единственото, което не обичаш е създадено за теб.
В неподозиращият неделен следобед.

Понеделника е смешно нещо,
очаквайки телефона да звънне.
Дали въображението ми ще го забави?
След Събота животът ми се промени,
в един момент беше пренареден.
Странно колко лесно е да си тръгнеш.

Липсва ми погледа ти,
както и искрите в очите ми,
ослепявам и не мога да си го обясня.
Снощи видях фойеверки
във вид на болка, от която никога не боли.
Единственото, което не обичаш е създадено за теб.
В неподозиращият неделен следобед.

Това сладко облекчение,
тези неочаквани неща,
това краят ли е или е само началото?

Липсва ми лицето ти,
както и искрите в очите ми,
както и следобедите.
Започвам да губя зрението си.

All Rights Reserved !!