Биаджо Антоначи - Не мога да живея повече без теб
---------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci & Andrea Dessi
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи & Андреа Деси
-------------------------------------------------------------------------------
Non vivo più senza te, anche se, anche se
con la vacanza in Salento prendo tempo dentro me.
Non vivo più senza te, anche se, anche se
una signora per bene ignora le mie lacrime.
E le mie mani, (le mie mani) (x 2) van su,
la sua bocca, la sua bocca punta sempre più a sud,
e la mia testa, (la mia testa) (x 2) fa
“[No, signora, no (Mi piaci),] [x 2]
no, signora, no (Ti prego),
no, signora, no.”
Non vivo più senza te, anche se, anche se
tanti papaveri rossi come il sangue inebriano.
Non vivo più senza te, anche se, anche se
la luce cala puntuale sulla vecchia torre al mare.
Sarà che il vino cala forte… più veloce del sole…
sarà che sono come un dolce, che non riesci a evitare…
sarà che ballano sta pizzica, sta pizzica…
[No signora, no (Mi piaci),] [x 2]
no, signora, no (Ti prego),
no, signora, no.
--
E le mie mani, (le mie mani) (x 2) van su,
la sua bocca, la sua bocca punta sempre più a sud.
E la mia testa, (la mia testa) (x 2) fa
“[No, signora, no (Mi piaci),] [x 2]
no, signora, no (Ti prego),
no, signora, no.”
Succedono, le cose poi succedono…
il mondo è un buco piccolo, ci si ritroverà…
Le mode, i tempi galoppano tra i vortici…
e i sogni… pettinandosi… ritarderanno un pò...
Mi piaci,
mi piaci,
ti prego.
Non vivo più senza te, anche se, anche se
con la vacanza in Salento ho fatto un giro dentro me.
Non vivo più senza te, anche se, anche se
la solitudine è nera e non è sera,
la solitudine è sporca e ti divora,
la solitudine è suono che si sente senza te.
------------------------------------------------------------------------------------------
Не мога да живея повече без теб, нищо че, нищо че
с ваканцията в Саленто печеля време вътре в себе си.
Не мога да живея повече без теб, нищо че, нищо че
една готина дама не обръща внимание на сълзите ми.
Ръцете ми, (ръцете ми) (x 2) политат,
устните ѝ, устните ѝ все повече на юг гледат,
а умът ми, (умът ми) (x 2) казва
„[Не, госпожо, не (Харесваш ми),] [x 2]
не, госпожо, не (Моля те),
не, госпожо, не.”
Не мога да живея повече без теб, нищо че, нищо че
рояци кървавочервени макове опияняват.
Не мога да живея повече без теб, нищо че, нищо че
светлината пада точно върху старата морска кула.
Сигурно защото виното бързо намалява... по-бързо от слънцето...
сигурно защото съм като сладкиш, на който не можеш да устоиш...
сигурно защото танцуват пицика, ах, тази пицика...
„[Не, госпожо, не (Харесваш ми),] [x 2]
не, госпожо, не (Моля те),
не, госпожо, не.”
--
Ръцете ми, (ръцете ми) (x 2) политат,
устните ѝ, устните ѝ все повече на юг гледат,
а умът ми, (умът ми) (x 2) казва
„[Не, госпожо, не (Харесваш ми),] [x 2]
не, госпожо, не (Моля те),
не, госпожо, не.”
Случват се, случват се нещата...
светът е малка дупка, ще се успокои...
Модите, времената препускат между вихрушките...
и мечтите... решат се... малко ще закъснеят...
Харесваш ми,
харесваш ми,
моля те.
Не мога повече без теб да живея, нищо че, нищо че
с ваканцията в Саленто се разходих в себе си.
Не мога повече без теб да живея, нищо че, нищо че
самотата е черна, дори когато вечер нѐ е,
самотата е мръсна и те разкъсва,
самотата е звук, който се чува, когато те няма тебе.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=XxCso8WgvGg
© Любов Всички права запазени