"Black Chandelier"
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip
I shouldn't laugh but I know I'm a failure in your eyes
I know it's daft but I guess that I know it deep inside
It feels like we're ready to crack these days, you and I
When it's just the two of us, only the two of us, I could die
You left my heart like an abandoned car
Old and worn out, no use at all
But I used to be free
We're gonna separate ourselves tonight
We're always running scared but holding knives
But there's a black chandelier
It's casting shadows and lies
Drip, drip, drip, drip
I'll sit in silence for the rest of my life if you'd like
Dressing our wings with industrial gloves made of wire
Feel it penetrating the skin, we begin to relax
When it's just the two of us, and a cute little cup of cyanide
You left my heart like an abandoned car
Old and worn out, no use at all
But I used to be free
We're gonna separate ourselves tonight
We're always running scared but holding knives
But there's a black chandelier
It's casting shadows and lies
We're gonna separate ourselves tonight
We're always running scared but holding knives
But there's a black chandelier
You left my heart like an abandoned car
Old and worn out, no use at all
But I used to be free
We're gonna separate ourselves tonight
We're always running scared but holding knives
But there's a black chandelier
It's casting shadows and lies
We're gonna separate ourselves tonight
We're always running scared but holding knives
But there's a black chandelier
"Черен полилей"
Не бива да се смея, но знам, че за теб съм един провал.
Знам, че е глупаво, но дълбоко в себе си знам, че е така.
Чувствам, че сякаш аз и ти няма да издържим тези дни.
Когато сме двамата, само двамата, мога да умра.
Захвърли сърцето ми, като изоставена кола,
стара, изтощена и безполезна.
А някога бях свободен.
Тази вечер ще се разделим.
От страх все тичаме, но с нож в ръка.
Но има един черен полилей,
който хвърля сенки и лъжи.
Кап, кап, кап, кап.
Ако искаш, до края на живота си ще стоя безмълвен.
Ще украсим крилете си с телени ръкавици.
Усещаме как проникват в кожата, започваме да се отпускаме.
Сега сме само двамата и малка чашка с цианид.
Захвърли сърцето ми, като изоставена кола,
стара, изтощена и безполезна.
А някога бях свободен.
Тази вечер ще се разделим.
От страх все тичаме, но с нож в ръка.
Но има един черен полилей,
който хвърля сенки и лъжи.
Тази вечер ще се разделим.
От страх все тичаме, но с нож в ръка.
Но има един черен полилей...
Захвърли сърцето ми, като изоставена кола,
стара, изтощена и безполезна.
А някога бях свободен.
Тази вечер ще се разделим.
От страх все тичаме, но с нож в ръка.
Но има един черен полилей,
който хвърля сенки и лъжи.
Тази вечер ще се разделим.
От страх все тичаме, но с нож в ръка.
Но има един черен полилей...
© Доби и Вася Всички права запазени