Blackmore's Night - Ghost Of A Rose

The valley green was so serene

In the middle ran a stream so blue...

A maiden fair, in despair,

once had met her true love there and she told him...

She would say...

"Promise me , when you see,

a white rose you'll think of me

I love you so,

Never let go,

I will be your ghost of a rose..."

Her eyes believed in mysteries

She would lay amongst the leaves of amber

Her spirit wild, heart of a child, yet gentle still

and quiet and mild and he loved her...

When she would say...

"Promise me , when you see,

a white rose you'll think of me

I love you so,

Never let go,

I will be your ghost of a rose..."

When all was done, she turned to run

Dancing to the setting sun as he watched her

And ever more he thought he saw

A glimpse of her upon the moors forever

He'd hear her say...

"Promise me , when you see,

a white rose you'll think of me

I love you so,

Never let go,

I will be your ghost of a rose..."

-----------------

Призрак на роза

Зелената долина бе толкова спокойна.

В средата й течеше поток, толкова син...

Девическа честност, в отчаяние,

една срещна истинската любов и му каза...

Когато би казала:

„Обещай ми, когато видиш,

Бяла роза ще си мислиш за мен.

Обичам те, така че,

няма да те оставя.

Ще бъда твоя призрак на роза...”

Очите й вярваха в мистериите.

Би легнала сред кехлибарените листа.

Дивият й дух, сърце на дете, все още толкоз нежна.

И тихо, и кротко и той я обичаше...

Когато би казала:

„Обещай ми, когато видиш,

Бяла роза ще си мислиш за мен.

Обичам те, така че,

няма да те оставя.

Ще бъда твоя призрак на роза...”

Когато всичко бе сторено, тя се обърна да бяга.

Танцувайки на залязващото слънце, докато той я гледаше .

И все повече си мислеше, че е видял,

мимолетно нейно зърване над тресавищата, завинаги.

Чу я да казва:

„Обещай ми, когато видиш,

Бяла роза ще си мислиш за мен.

Обичам те, така че,

няма да те оставя.

Ще бъда твоя призрак на роза...”