Някога в незнайно време,
в себе си пренасях бреме.
Някои ми сбогом пожелаха,
счупеното в мене подчертаха.
"Печалът вътре в теб е океан."
- във мене има толкова печал.
Движение в очите им видях,
че не зная вече пътя си признах.
Сам си бях предал духа,
и към страх премина мисълта.
Изкупление напред очаквах,
отново да повехне чаках.
И ако сега смъртта ме вземе,
сметнете грешките на мойто бреме.
Да премина нека тя ми позволи,
в ухото ми да прошепти:
"Повече отколкото получил крал,
ти си океанът от печал."
I once upon a time,
carried a burden inside.
Some will ask goodbye,
а broken line but underlined:
"There's an ocean of sorrow in you."
Sorrow in me!
Saw movement in their eyes.
Said I no longer knew the way.
Given up the ghost,
a passing minds and its a fear,
and the wait for redemption ahead.
Waiting to fade!
Fading again!
If death should take me now,
count my mistakes and let me through.
Whisper in my ear:
"Taken more than we've received,
and the ocean of sorrow is you."
© Свето Слав Всички права запазени