Човек зад борда
Владимир Высоцкий
На Анатолию Гарагуле
Въжета смъкват от ръцете кожа.
Веригата на котвата скрипти.
Жестоко вие вятърът. Внезапно:
„Човек зад борда” се понесе вик.
И „Пълен назад! Стоп машини!
Спускай лодките на вода!
Нека кучия син да извадим
или кучата дъщеря!”
Аз съжалих – да крача съм обречен!
На суша - помощ не очаквам аз.
За мен тук никой няма да се стресне.
„Тревога!” няма да извикат знам.
Ще кажат: ”Пълен напред! Попътен вятър”
Ний навреме ще стигнем там.”
А пък кучият син дето паднал,
да се спасява сам.
И моят кораб ще ме изостави.
Там хората навярно са Висш сорт.
Водачът гледа винаги напред и
не вижда никакъв човек зад борд.
Аз гледам кораби оттук минават.
Приветлив пристан ги очаква. То
малко ли хора отпадат
по главния път зад борд!
В морето да ме отнесе, а там
щорм - девет бала /със парите нови/
За мен ще пусне лодка капитанът
и под краката ще почувствам почва.
Те ще ме хванат за дрехите.
Ако паднеш облечен – добре.
В борда на лодката – надеждата,
с мъртва хватка ще впия ръце.
От бака на кърмата плюеш чак.
Надуй възли - и месец на Хавана.
Но аз на палубата искам пак
при върналия ме на суша – капитана.
Давай пълен напред – няма пречка
Аз моряци сега съм със вас.
Режи кучият син, тоест мене,
на парчета ме късай сега.
На борда съм – и курсът е предишния.
Подават ми - ръце, души , цигари.
И съм уверен: ако нещо има,
матросите тук пак ще ме спасяват.
Вярно с клатенето при тях е сложно.
Вахтата в щорм е жестока.
Ала човекът зад борда,
ще бъде спасен от хора.
Щом празен изщрака капана
и на земята потерите спрат,
най - добрия в света - капитана
ще спусне трапа- ще сляза на бряг.
Разговор аз там ще завържа
и на някого ще обясня,
как когато човек е зад борда
нго оставят никога сам.
Превод: Емил Петров -2009г
ЗА БОРТОМ
Анатолию Гарагуле
Был шторм. Канаты рвали кожу с рук,
И якорная цепь визжала чертом.
Пел ветер песню дьявола, и вдруг
Раздался голос: - Человек за бортом!
И сразу: Полный назад! Стоп машина!
Живо спасти и согреть!
Внутрь ему, если мужчина,
Если же нет - растереть!
Я пожалел, что обречен шагать
По суше,- значит, мне не ждать подмоги.
Никто меня не бросится спасать
И не объявит шлюпочной тревоги.
А скажут: - Полный вперед! Ветер в спину!
Будем в порту по часам.
Так ему, сукину сыну,
Пусть выбирается сам!
И мой корабль от меня уйдет.
На нем, должно быть, люди выше сортом.
Впередсмотрящий смотрит лишь вперед,
Ему плевать, что человек за бортом!
Я вижу: мимо суда проплывают,
Ждет их приветливый порт.
Мало ли кто выпадает
С главной дороги за борт.
Пусть в море меня вынесет, а там -
Шторм девять баллов новыми деньгами!
За мною спустит шлюпку капитан,
И обрету я почву под ногами.
Они зацепят меня за одежду,
Значит, падать одетому - плюс!
В шлюпочный борт, как в надежду,
Мертвою хваткой вцеплюсь.
Здесь с бака можно плюнуть за корму.
Узлов немного - месяц на Гавану,
Но я хочу на палубу - к нему,
К вернувшему мне землю капитану!
Правда, с качкой у них - перебор там,
В штормы от вахт не вздохнуть,
Но человеку за бортом
Здесь не дадут утонуть!
Я на борту, курс прежний, прежний путь.
Мне тянут руки, души, папиросы.
И я уверен, если что-нибудь,-
Мне бросят круг спасательный матросы.
Давайте ж полный вперед, что нам льдина!
Я теперь ваш, моряки!
Режь меня, сукина сына,
И разрывай на куски!
Когда пустым захлопнется капкан
И на земле забудутся потери,
Мне самый лучший в мире капитан
Опустит трап, и я сойду на берег.
Я затею такой разговор там
И научу кой-кого,
Как человека за бортом
Не оставлять одного.
1969
© Емил Петров Всички права запазени
За комплексаря ПОРчев:
Повечето Порови живеят самостоятелно в рамките на своята територия, която маркират по различен начин, най-вече със секрета от аналните си жлези.