16.04.2011 г., 12:19 ч.

Човек зад борда 

  Преводи » Песен
1766 0 1
7 мин за четене

 

 

Човек зад борда

       Владимир Высоцкий

 

                   На Анатолию Гарагуле

Въжета смъкват от ръцете кожа.

Веригата на котвата скрипти.

Жестоко вие вятърът. Внезапно:

„Човек зад борда” се понесе вик.

 

        И „Пълен назад! Стоп машини!

        Спускай лодките на вода!

        Нека кучия син  да  извадим 

        или  кучата дъщеря!”

 

Аз съжалих – да крача съм обречен!

На суша - помощ не очаквам аз.

За  мен тук никой няма да се стресне. 

„Тревога!” няма да извикат знам.

 

        Ще кажат: ”Пълен напред!  Попътен вятър”

        Ний навреме ще стигнем там.”

        А пък кучият син дето паднал,

        да се спасява сам.

       

И моят кораб ще ме изостави.

Там хората навярно са Висш сорт.

Водачът гледа  винаги напред и

не вижда никакъв човек зад борд.

 

        Аз гледам кораби оттук минават.

        Приветлив пристан ги очаква. То 

        малко ли хора отпадат

        по главния път зад борд!

       

В морето да ме отнесе, а там

щорм - девет бала /със парите нови/

За мен ще пусне лодка капитанът

и под краката ще почувствам почва.

 

        Те ще ме хванат за дрехите.

        Ако  паднеш облечен – добре.

        В борда на лодката – надеждата,

        с мъртва хватка ще впия ръце.

 

От бака на кърмата  плюеш чак.
Надуй възли -  и месец на Хавана.
Но аз на палубата искам пак
при върналия ме на суша – капитана.

 
Давай пълен напред – няма пречка
Аз моряци сега съм със вас.
Режи кучият син, тоест мене, 
на парчета ме късай сега.

 

На борда съм – и курсът е предишния.

Подават ми - ръце, души , цигари.

И съм уверен: ако нещо има,

матросите тук пак ще ме спасяват.

 

        Вярно с клатенето при тях е сложно.

        Вахтата в щорм е жестока.

        Ала човекът зад борда,

        ще бъде спасен от хора.

 
Щом празен изщрака капана
и на земята потерите спрат,
най - добрия в света - капитана
ще спусне трапа- ще сляза на бряг.
 
Разговор аз там ще завържа
и на някого ще обясня,
как когато човек е зад борда
нго оставят никога сам.

 

 

      Превод: Емил Петров -2009г

 

 

 

 

 

ЗА БОРТОМ

                               Анатолию Гарагуле
 
        Был шторм. Канаты рвали кожу с рук,
        И якорная цепь визжала чертом.
        Пел ветер песню дьявола, и вдруг
        Раздался голос: - Человек за бортом!
 
               И сразу: Полный назад! Стоп машина!
               Живо спасти и согреть!
               Внутрь ему, если мужчина,
               Если же нет - растереть!
 
        Я пожалел, что обречен шагать
        По суше,- значит, мне не ждать подмоги.
        Никто меня не бросится спасать
        И не объявит шлюпочной тревоги.
 
               А скажут: - Полный вперед! Ветер в спину!
               Будем в порту по часам.
                Так ему, сукину сыну,
               Пусть выбирается сам!
 
        И мой корабль от меня уйдет.
        На нем, должно быть, люди выше сортом.
        Впередсмотрящий смотрит лишь вперед,
        Ему плевать, что человек за бортом!
 
               Я вижу: мимо суда проплывают,
               Ждет их приветливый порт.
               Мало ли кто выпадает
               С главной дороги за борт.
 
        Пусть в море меня вынесет, а там -
        Шторм девять баллов новыми деньгами!
        За мною спустит шлюпку капитан,
        И обрету я почву под ногами.
 
               Они зацепят меня за одежду,
               Значит, падать одетому - плюс!
               В шлюпочный борт, как в надежду,
               Мертвою хваткой вцеплюсь.
 
        Здесь с бака можно плюнуть за корму.
        Узлов немного - месяц на Гавану,
        Но я хочу на палубу - к нему,
        К вернувшему мне землю капитану!
 
               Правда, с качкой у них - перебор там,
               В штормы от вахт не вздохнуть,
               Но человеку за бортом
               Здесь не дадут утонуть!
 
        Я на борту, курс прежний, прежний путь.
        Мне тянут руки, души, папиросы.
        И я уверен, если что-нибудь,-
        Мне бросят круг спасательный матросы.
 
               Давайте ж полный вперед, что нам льдина!
               Я теперь ваш, моряки!
               Режь меня, сукина сына,
               И разрывай на куски!
 
        Когда пустым захлопнется капкан
        И на земле забудутся потери,
        Мне самый лучший в мире капитан
        Опустит трап, и я сойду на берег.
               
               Я затею такой разговор там
               И научу кой-кого,
               Как человека за бортом
               Не оставлять одного.
 
        1969
 

 

© Емил Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Който може нещо – той го прави,който не може, почва да учи другите, за да си избива комплексите!
    За комплексаря ПОРчев:
    Повечето Порови живеят самостоятелно в рамките на своята територия, която маркират по различен начин, най-вече със секрета от аналните си жлези.
Предложения
: ??:??