Това се случило преди повече от петдесет години. Журналист, пълен със сили и енергия, главният редактор на „Съботен преглед“ Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила и се появили болки по цялото тяло.

      Здравето му се влошило бързо и в рамките на седмица му станало трудно да се движи, да завъртва врата си и да вдига ръце. Той трябвало да отиде в болницата и скоро бил диагностициран. Оказало се, че Норман има колагеноза - автоимунно заболяване, което засяга цялото тяло, при което имунната система проявява агресия към собствената си съединителна тъкан. Ден след ден тялото на Казинс ставало все по - неподвижно, с голяма трудност той движел ръцете и краката си, както и да се обръща в леглото. Дошъл и моментът, в който не можел да отвори челюсти, за да хапне малко.

      Обзел го страх, копнеж, негодувание от несправедливостта на съдбата. Казинс спрял да говори дори с близки хора и прекарвал цели дни, обърнат към стената на болничното отделение. Лекуващият лекар, д -р Хициг, подкрепял Норман, доколкото може, като привличал най -добрите специалисти за консултации, но болестта прогресирала. И тогава Норман попитал лекаря за шансовете му за възстановяване. Отговорът го шокирал: от петстотин пациенти с колагеноза само един се възстановявал

      Норман не спал през нощта след този разговор. Досега лекарите се грижеха за мен, помислил си той, и направиха всичко възможно, но това не помогна. Ако искам да остана жив, трябва да действам сам. И тъй като лекарите и лекарствата са безсилни пред болестта ми, трябва да намеря друг начин за изцеление.

Той си спомнил думите на д -р Хициг, че тялото е мобилизирано за борба с всяка болест, ако ендокринната му система работи с пълен капацитет. А страхът, унинието, продължителната депресия, според наблюденията на учените, напротив, потискали дейността на ендокринната система.

      В отговор на тези негативни емоции надбъбречните жлези отделят хормони на стреса - адреналин и норепинефрин - които навлизат в кръвта и се разпространяват по цялото тяло. Когато имало твърде много от тях, те действали разрушително върху тялото.

Размислите довели Норман Казънс към очевидната идея: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи нейната дейност, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за лечение - смях.

      „Веселото сърце е здравословно като лекарство, а скучен дух изсушава костите“ - тази фраза от Библията дала надежда на Казинс. Той се вдълбочил в трудовете на известни лекари и учени и бързо намерил това, което търсил. Оказало се, че много лекари и мислители давали приоритет на положителните емоции. Лекарят Р. Бартън, който е живял през 17 век, описва своите наблюдения в книгата „Анатомия на меланхолията“: „Смехът пречиства кръвта, подмладява тялото и помага при сърдечни заболявания“.

      Бартън твърдял, че смехът носи лек за всички болести. Имануел Кант подчертавал в своите писания, че смехът активирал всички жизненоважни процеси в тялото. Зигмунд Фройд нарекъл хумора уникална проява на човешката психика, а смехът бил също толкова уникално лечение. Съвременният американски учен У. Фрей експериментално доказал, че смехът има благоприятен ефект върху кръвоносните съдове и работата на сърцето, върху процесите на хематопоеза и дишане, както и върху общия мускулен тонус на тялото. Тази приятна мускулна болка, която възниква след пристъп на неконтролируем смях, би била много полезна да се изпитва ежедневно. Учените са открили: под въздействието на смеха в мозъка се отделя вещество, подобно на морфина. То се превръща в един вид вътрешна „упойка“, помага на тялото да се отпусне и в същото време мобилизира сили за борба с болестта.

      Запознавайки се с цялата налична литература за въздействието на емоциите върху здравето, Казинс решил, че ако иска да остане жив, няма право да продължи да бъде в ролята на човек, който пасивно очаква собствената си смърт. Той просто е длъжен да мобилизира всички резерви на своя дух и тяло с помощта на смях. Това не било лесно. Когато лежите неподвижно, приковани към леглото и всяка става ви боли от болка – съвсем няма да ви е до смях. Но Казинс вече начертал своя план за лечение.

      Въпреки протестите на лекари, които го смятали за „безнадежден пациент“, Казинс бил изписан от болницата и се преместил в хотелска стая, където нищо не му напомняло за болестта. С него остава само д -р Хициг, който който впоследствие става негов близък приятел. Той удобрл идеята на Казинс да използва смеха за активиране на всички биохимични реакции в тялото. В хотелската стая бил доставен кинопроектор, заедно с най -добрите комикси и книги.

Казинс се почувствал изключително щастлив, когато десет минути дори принудителен смях предизвиквал анестезиологичен ефект, което му позволявал да поспи два часа без болка.

      След като болкоуспокояващите ефекти на смеха приключвали, сестрата отново включвала проектора или му четяла хумористични истории. Това продължило няколко дни. Страшните болки престанали да измъчват Казинс. Анестезиолочният ефект на смеха бил доказан. След това било необходимо да се установи дали смехът може да има същия благоприятен ефект върху ендокринната система, поради което можело автоимунният възпалителен процес може да бъде намален.

      За да установи това, д -р Хициг взел кръвни тестове от Казинс непосредствено преди и след смях. И всеки път резултатите от тестовете потвърждавали, че възпалителният процес в организма намалява. Казинс се чувствал въодушевен, старата поговорка „Смехът е най -доброто лекарство“, вече приемала физиологична основа. Междувременно програмата за „терапия на смеха“ се развила с пълна сила. Казинс се смеел поне по шест часа на ден. Очите му били подути от сълзи, но те били сълзи на възстановяване. Дозите на противовъзпалителните лекарства намалявали и с течение на времето той напълно спира да ги приема, включително и хапчета за сън, защото истинският сън му се върнал.

      Месец по -късно Казинс успял да раздвижи пръстите си за първи път без болка. Не можел да повярва на очите си: удебеленията и възлите по тялото започнали да намаляват. След още един месец той успял да се движи активно в леглото и било страхотно чувство! Дошъл и моментът, когато пациентът станал от леглото. Вярно, в продължение на много месеци той не можел да вдига ръцете си достатъчно, за да вземе книга от най -горния рафт. Коленете ми все още треперели, а краката ми подкосявали, когато ходел. Но той вече се бил възстановил толкова много от болестта си, че можел да се върне на работа. Дори само това било истинско чудо за Казинс!

      От месец на месец се увеличавала подвижността на всички стави. Болките изчезнали, останали само неприятни усещания в коленете и едното рамо. Пръстите му се движели все по -уверено над клавишите на органа - и той отново успял да изпълни любимите си фуги на Бах. Започнал да играе тенис. Той яздел на кон, без да се страхува да падне, свободно завъртвал врата си във всички посоки - противно на прогнозите на експертите за пълното обездвижване на гръбнака му.

      Десет години по - късно Казинс случайно се срещнал с един от лекарите, който го осъдил на неподвижност, на бавна смърт. Лекарят напълно онемял, когато видял Казинс жив и здрав. Докато го поздравявал, Норман стиснал ръката на лекаря с такава сила, че той се намръщил от болка. Силата на това ръкостискане била по - красноречива от всякакви думи.

      Казинс имал своя собствена теория, че всеки човек съдържа лечебна енергия, която повечето от нас просто не знаят как да използват. Когато бил юноша в санаториум за пациенти с туберкулоза, Казинс забелязал, че оптимистично настроените пациенти имали тенденция да се възстановяват и да бъдат изписани, а при песимистите такава тенденция нямало.

През 1983 г. Казинс претърпял миокарден инфаркт и имал хронична сърдечна недостатъчност. Обикновено тази комбинация води до паника и смърт. Казинс обаче се отказал да изпадна в паника и да умре.

      До последните си години той преподава в Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA). Той е може би единственият учител без медицинско образование. Той учел младите лекари да активират лечебния боен дух на всеки пациент.

      През 1976 г. Норман Казинс публикува своята автобиография „Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента), която буквално предизвиква взрив. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

http://fit4brain.com/11349

https://en.wikipedia.org/wiki/Norman_Cousins