Нека изключим телефона и убием времето,

нека да не даваме да лае и кучето.

Нека чуем звука на тишината 

и посрещнем на мъртвия душата.

Нека издраска самолет в небесата,

че почива трупа му хладен в земята.

Нека всички птици страдат с мен,

а полицаите в черно да са на този ден.

Той бе за мен изток, запад, север и  юг

Моята реч, песен, говор и звук.

Моята дрямка и нощният сън

бе чудна камбана с приятен звън.

Но грешка голяма направих аз,

повярвах, че завинаги ще има “нас”.

Мислех, че нашата любов ще е вечна,

А тя се оказа с финала - трагична.

На този свят вече не са му нужни звездите,

те не сбъдват на влюбени мечтите,

до една ги всички убийте…

И слънцето с нощта закрийте.

И луната загасете и гората изгорете

ако може океана заличете…

Вече нищо няма смисъл за мен

не мога да живея без него нито ден!

Stop all the clocks W. H. Auden

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come. 

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves. 

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last for ever: I was wrong.

The stars are not wanted now: put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood.
For nothing now can ever come to any good.